В това време дойдоха Роджър и Бърнард.
— Дойде ли Норт? — попита вторият.
— Не съм го виждал. Нито жената със синия воал. Но ми се струва, че долу в избата се върши нещо.
— Не видя ли жената с детето?
— Не. Но взех ключовете от избата. Там е заключена чифликчийката, която видях, че влезе. Аз заключих след нея вратата. Тя не може да излезе по никакъв начин.
Роджър, Бърнард и Фокс тръгнаха към осветения прозорец на Ирма. Роджър вярваше, че тя е там. Той реши да извърши обиск и отиде да събуди Линкълн. Последният остана изненадан.
— Вие тук? — попита той.
— Върнах се още веднъж у вас, мистър Линкълн — отговори Роджър. — Предупредиха ни, че Норт и жената със синия воал се навъртали около вашия чифлик или в самия него.
— В моя чифлик ли? — извика Линкълн учуден, като клатеше глава.
— Може би някой им е дал подслон без ваше знание. Затова дойдохме, с ваше позволение да направим един обиск.
— Обискът ще направя аз сам лично. Никому не позволявам да тършува из къщите ми.
— Радвам се на вашата отговорност. Опасявам се обаче, че съпругата ви се е оставила да бъде измамена и е приела гости, които ние преследваме.
— Тогава да отидем в къщата за гости, мистър Роджър.
— Там няма да намерим никого, освен амбулантния търговец и Ирма с детенцето й. Затова е излишно да ходим.
— Но и тук, в моето жилище, нищо няма да откриете.
— Ако позволите, в избата. Хайде, мистър Линкълн, да не губим време…
Фермерът се съгласи и запали свещ.
— Ето ключа — каза Бърнард. Той го беше взел от ръката на Фокс.
— Ключът ли? — учуди се Линкълн. — Как се намира той във вашите ръце?
— Взехме го за по-голяма сигурност.
— Дайте ми го, аз сам трябва да отворя — каза Линкълн.
— Ето. Отворете!
Фермерът отвори. Тримата го последваха. Навътре се чу шум.
— Кой е? — извика Линкълн.
— Кой може да бъде? — отговори един женски глас. — Аз съм — извика Хариета и застана пред мъжа си.
— Ти ли си? Ами какво правиш тук посред нощ?
— Скрих се от тебе, за да бъда на по-сигурно място.
— Струва ми се, че това не е самата истина — каза Бърнард. — Вие криете тук жената със синия воал и Норт.
Хариета се изсмя безочливо.
— Мълчи! — кресна Линкълн.
— Ето една ръкавица — каза Бърнард, — това е ръкавицата на преследваната личност. Загубила я е тук.
— Мисис Астрела трябва да е тук — извика Роджър. — Я гледайте!
Бърнард и Линкълн претърсиха всички ъгли. Хариета мина покрай Фокс и каза ядосано:
— Стар глупак, ти направи това, но аз ще ти отмъстя.
Избата беше добре затворена, при това жената не беше намерена. Не беше възможно да е излязла през отдушниците, те бяха много нависоко. Как е могла обаче да се измъкне? Това беше тайна. Изведнъж Линкълн, посинял от яд, извика:
— Оставете работата само на мене. Аз ще я накарам да каже къде я е скрила.
Той отиде в къщата при Хариета да я попита къде е скрила Астрела. Но не я намери. Изведнъж писък процепи нощната тишина. Той идваше откъм страната на алеята. Хариета беше попаднала в ръцете на двамата полицаи. Макнийл и другарят му я бяха задържали.
— Не ме ли познавате? — викаше тя сърдито, като искаше да се изтръгне.
— Никой не може сега да излиза от чифлика. И вие също! — каза Макнийл.
Линкълн позна гласа на жена си. Той се спусна като див към нея.
— Къде е жената? — извика той вбесен.
— Не зная.
— Ти си ги крила. Къде са сега и жената, и мъжът?
— Зная само, че мъжът беше преди малко зад чифлика.
Стражарите пуснаха Хариета.
— Тогава ти си пуснала онази жена да отиде при него.
— Не, тя беше в избата.
— Лъжеш! — изрева Линкълн.
— Не те лъжа. Може би са избягали и двамата.
— Норт!
— Да, за него питай жената от къщата за гости — отговори Хариета с омраза. — Тя е негова жена и е постоянно във връзка с него. Той искаше да се срещне с нея или да я вземе със себе си и тя си тръгна.
— Ирма отиде ли си?
— Повече нищо не зная.
Като чу това, Роджър бързо отиде в къщата и се увери, че Ирма я нямаше. Изглеждаше, че се заплита нова тайна. Или че Ирма е избягала от Астрела и Норт, или че смъртните й врагове са успели да сложат ръка на нея и да я принудят да напусне чифлика посред нощ.