— Сега е по-добре. Ще ме последваш и ще бъдеш моя.
Тя поиска да тича след него, но не можеше. Силите й я напускаха. След няколко крачки отново падна в тревата. Плачът на детето се чуваше все по-далеч и по-далеч и най-после се стопи в далечината. Само вятърът бучеше над полето.
Започна да се зазорява. Росни капки заблещукаха по тревата. Ирма се изправи омаломощена. Когато се съвзе напълно, разбра, че пак е сам-самичка на света.
— Боже мой, закриляй детето ми! — пошепна тя.
Акробати
Пред един хан по шосето, водещо за Филаделфия, се спряха няколко дървени фургона, в каквито живеят и пътуват пътуващи артисти и менажери. Зад гора, под сенките на стари дървета стояха повечето от акробатите, които говореха тихо. През малките прозорчета на някои от големите коли децата на акробатите показваха главите си, за да гледат навън, а в другите се чуваше виенето и ръмженето на зверовете, смесено с плачовете на бебетата. Хората около дърветата бяха облечени като цигани. До тях стоеше и един гиздаво облечен господин, който, по всичко личеше, не принадлежеше към тях.
В тази минута пред хана спря една кола, теглена от два вола. В колата седеше земеделецът, а до него — друг човек, по чиято външност можеше да се съди, че е чиновник. У него се забелязваше известна уплаха, а по слабото му лице се виждаше, че живее при лоши условия. Можеше да се предполага, че земеделецът го е срещнал по пътя и го е взел в колата си, защото високият и слаб човек му подаде ръка за сбогуване, като му благодареше.
Беше късно следобед, обаче слънцето препичаше силно. Високият и грозен човек влезе в хана и се огледа скришом и плахо, като че ли се боеше от нещо. В кръчмата имаше само няколко колари. Високият седна на една маса и поръча ядене и чаша бира. Той изяде всичко, каквото му поднесоха, с жалка охота, после преброи парите си. После изведнъж хвърли поглед към задния прозорец на кръчмата, стана внезапно и отиде при прозореца. Подигравателна усмивка се показа на устните му. В това време гиздаво облеченият господин, който беше вън, на двора, влезе в кръчмата и седна на една маса, където от по-рано беше оставена една бутилка с вино.
Това беше Норт. Той се огледа внимателно наоколо си. Изведнъж втренчи поглед във високия човек. Очевидно се уплаши, като го видя, но успя да се сдържи.
— Вие ли сте наистина? — попита той.
— Да, мистър Гулд, аз съм учителят Евънз от Ню Йорк — отговори високият.
Норт се огледа пак неспокойно.
— По дяволите, не споменавай това име!
— Зная — каза Евънз, — не се плашете, аз няма да ви издам. Елате да пием. Пие ми се!
Той отиде при Норт, намести се на масата му и веднага посегна към бутилката. После засмян каза:
— Вие имате толкова пари сега, можем да направим нещо заедно.
— Как си попаднал тук?
— Ех, не ми харесваше училището, в което работех и като учител, и като чиновник. То беше чиста просия, толкова малка заплата!
Норт поръча да донесат една чаша за Евънз и я напълни с вино. Двамата се чукнаха.
— Както виждам, ти си беглец — каза Норт. — Струва ми се обаче, че никой не те преследва. Но къде искаш да заминеш?
— Вие сте хитър, имате много пари. Значи може да се отървете — възрази бившият учител.
— Ако ме издадеш, най-напред тебе ще застрелям.
— Ха-ха — изсмя се Евънз, — хубава перспектива. Няма да оставим работите да дойдат дотам, любезни. Още повече, че аз съм сиромах и най-напред от вас чакам помощ.
Норт, който беше произнесъл заканителните си думи, сега хвърли върху събеседника си неспокоен, мрачен поглед. Последният обаче не се стресна и наля вино в чашата си.
— Знаете ли какво бих направил, ако бях на ваше място — каза той и след малко мълчание добави: — Бих отишъл в Калифорния, там има много предприятия и никой никого не търси.
— Какво замисляш? — попита изпитателно Норт.
Евънз пи една глътка и после сви рамене.
— Това зависи от едно благоприятно съвпадение. Какво би било, ако ме вземете със себе си? И аз искам да отида надалеко. И аз искам да имам пари.
— Значи искаш да оставиш съвсем учителството.
— Да, наситил съм се на лошия живот! Помогнете ми, дайте ми пари!
— С това искаш да кажеш, че искаш пари от мен, за да съм сигурен, че ще мълчиш?
— Защо употребявате такива силни думи? Какво са за вас 1000 долара!
— Струва ми се, че ти приляга да просиш?