Евънз простря през масата ръката си.
— Ще ви бъда много благодарен. Вие ще имате нужда от мен. И какво ще ви струват парите, ако аз в най-близкия град изпратя след вас полицията да ви хване. Тогава няма да помогне и вашата стрелба по мене.
— Кое ще ми гарантира, че ти ще мълчиш?
— Моята честна дума, милорд.
— И колко пари ти трябват, Евънз? — прекъсна го Норт, за да избегне по-нататъшни нежелателни възможности.
— Казах вече — 1000 долара!
— Добре, ще ти ги дам.
— И аз се заклевам, че ще мълча и че ще ви окажа всякакъв вид помощ, която бихте искали от мен.
— Добре! Ето парите.
Норт извади от портфейла си една хилядарка, огледа се наоколо и я хвърли на масата пред Евънз. Учителят взе парите със скептична усмивка и бързо ги сложи в джоба си. После започна високо да се смее. Норт се дразнеше от това.
— Ние сме приятели сега, мистър Гулд, и аз съм беглец. Наздраве! И мен ме търсят. Аз взех парите от училищната каса и трябваше да изчезна.
— Но тебе те почитаха като учител.
— Да, но имах нужда от пари. И касата ме съблазни. След това се запознах със Силвър и Хари!
— Хари ли? Кой Хари?
— Той беше въглищар, а пък Силвър — книговодител в кантората за въглища. И какво направиха тези двама вагабонти? Те имаха нужда от трети човек за кражбата, която възнамеряваха да извършат. Но понеже ми обещаха третата част и ми казаха, че ако задигнем касата от кантората, ще имам пари, докато съм жив, то аз приех предложението им.
Норт не сваляше поглед от Евънз.
— И работата тръгна, както следва — продължи той. — В една тъмна и бурна нощ се намерихме — аз, Силвър и Хари, в магазините с въглища. Силвър си беше изготвил фалшив ключ от кантората. Всичко отиваше чудесно. Обаче касата не се поддаваше на нашето усилие. Като видяхме това, взехме я със себе си. Хари я натовари на една кола, изнесохме я извън града и там я отворихме. Намерихме доста пари, обаче двамата бандити взеха по-голямата част и аз останах излъганият.
— Значи сега те търсят.
— Разбира се. Ако ме хванат, спукана ми е работата.
— Пет години затвор!
— А може и повече!
— Ами онези двамата?
— Те избягаха.
— Тогава откъм теб съм сигурен — промълви Артур с презрителна усмивка.
— Ние няма да се издаваме един друг, приятелю. Ще бягаме заедно. Ще станем добри приятели. Най-доброто сдружение е онова, което има за цел да потули и скрие нещо.
— Ако знаех това!
— Тогава не бихте ми дали банкнотата.
Това сдружаване започна да се струва колкото отвратително, толкова и опасно.
— Какво искате да правите вън с циганите и акробатите — попита Евънз. — Не отнесоха ли те в една от колите едно момиченце, което плачеше горчиво?
— Нищо подобно!
— Но най-после това не ме интересува. За мен главното е, че сключихме споразумение.
— Ти ще постигнеш още нещо, ако започнеш и продължаваш да правиш глупости.
— Искате да кажете, че ще свърша скоро! Да, аз имам дарба, но все пак толкова далече като вас не съм отишъл.
— Стъмни се и аз съм изморен.
— Тука ли нощувате?
— Само за тази нощ!
— Хей, кръчмарке — извика Евънз, — има ли и за мен стая горе?
— Само една!
— Пригответе ми я.
Когато Норт тръгна за стаята си на горния етаж, с него отиде и Евънз. Учителят се залепи до богатия си приятел като кърлеж. Норт виждаше, че няма да може така лесно да се отърве от него. Разделиха се за през нощта.
Едва затворил вратата, Евънз забеляза, че стаята имаше прозорец, покрит отвътре с червена завеса. Той поклати глава и се виждаше, че е доволен от това, което откри. Тъкмо тази завеса привлече вниманието му върху едно обстоятелство, което той много желаеше. Той не искаше да се раздели с Норт, защото виждаше, че може да извлече от него много пари и че освен това Норт имаше намерение да изчезне поради недоверие в самия него.
Беше тъмно, но Евънз не запали лампа. Той забеляза, че към неговия прозорец идваше светлина. Тя идваше откъм срещуположния прозорец, от стаята на Норт. Той седна на канапето и зачака. Но изведнъж трепна. Вън се чу дрънкането на оръжие. Той побледня като восък. Бяха дошли конни полицейски агенти.
Нова загадка
Роджър и Бърнард пристигнаха тъкмо когато двамата полицейски агенти от патрула се бяха скарали с циганите и артистите. Понеже тези юначни хора не искаха да допуснат стражарите в колата си, работата дойде до сбиване. Те извадиха прътове, колове, камъни, късове от желязо, а пък агентите изтеглиха сабите си. Започна се борба. Победители излязоха скитниците.