Докато Роджър приканваше хората да се предадат, Бърнард извади револвера си. Циганите се ядосаха още повече и се хвърлиха върху агентите. В това време жените и момичетата на циганите и акробатите започнаха да шибат конете. Те подкараха изведнъж колите, а мъжете се хвърлиха в последните. Цялата банда се спасяваше с бягство.
Макнийл и другарите му поискаха да ги преследват. Роджър им направи знак да стоят.
— Нека си отидат — извика той. — Няма да могат да избягат от нас. Утре ще ги настигнем. Да огледаме хана, той е по-важен за нас. Изглежда ми подозрителен.
Бърнард даде няколко наставления на Макнийл и на другите полицейски агенти и влезе с Роджър в хана.
Горе Евънз беше нащрек. Той дочу скърцането на една врата и нечии леки стъпки. Повдигна малко завесата на прозорчето към коридора и видя една жена със син воал. Той я огледа, когато мина покрай него. След това с най-голяма предпазливост отвори вратата. Затича се до стаята на Норт отвори вратата и остана смаян. Къде беше Норт? Не беше в стаята си. Беше изчезнал.
Евънз дочу шепот. Жената със синия воал говореше нещо на ханджийката:
— Избави мен и съпруга ми. Полицията е долу. Снощи аз ви разказах, че ни преследват поради неверни доноси.
— Къде е съпругът ви? — попита съдържателката.
— Долу. Навярно се е скрил някъде.
— Ела с мен — отвърна жената. — Ще можем да направим нещо.
— Долу, зад къщата, има полицейски агент.
— Те са още вън — забеляза кръчмарката. — Ще можете да се спасите.
Евънз чу как двете жени слязоха долу.
Този, когото той искаше да пази, за да не избяга, беше успял да се измъкне. А сега трябваше да мисли за своето собствено спасение. Изведнъж му дойде наум идеята да следва жената, която се беше представила за съпруга на Норт. Тя ли беше мисис Гулд? Той не можеше да повярва. По беше за вярване, че тя ще е някоя негова любовница, също търсена от полицията.
Учителят слезе по стълбите. Гостите още не бяха влезли в хана, но можеха да пристигнат всяка минута. Евънз видя, че кръчмарката отвори една стара врата, която се намираше на края на коридора, и пошепна нещо на жената със синия воал. Последната изчезна през вратата, която пак беше затворена от съдържателката.
Евънз излезе вън и като се възползва от голямата възбуда, която обзе посетителите на хана с пристигането на полицията, стигна до началото на една стълба, която се спускаше някъде надолу. Беше тъмно като в рог. Той си служеше с ръце, за да опипва около себе си. Когато усети, че стъпва здраво на стъпалата, се спусна колкото можеше по-бързо надолу и за да види къде се намира, запали една клечка кибрит. Беше се озовал в някакво тъмно подземие. Долу, откъм предполагаемия край на подземието, се чуваха човешки гласове. Помисли, че са полицаите, и трепна. Стори му се, че гласовете са му познати.
„Това са Хари и Силвър“ — помисли той.
Като отиде по-нататък, го лъхна ледена студенина. Това беше избата на хана. В нея наистина бяха Хари и Силвър, без да подозират, че Евънз е толкова близо до тях. Те спряха жената със синия воал и започнаха да се закачат с нея. Не знаеха за идването на полицията.
Когато Евънз се показа, го посрещнаха със смях и викове. Бяха седнали на дървени пънове върху леда, осветявани от стара лампа.
Хари и Силвър хванаха жената със синия воал. Тя дръпна настрани бившия въглищар Хари и му пошепна нещо. Изглежда, че няколкото думи му подействаха, защото той веднага бутна настрани недодялания и пиян Силвър и се обърна към Евънз, който искаше да се приближи до жената.
— Оставете я на мира! — каза строго той.
От едната страна имаше стълба, която водеше нагоре и завършваше с врата. Жената със синия воал се изкачи, отвори вратата и излезе навън. Полицейските агенти не се виждаха, те бяха в кръчмата. Навън се беше стъмнило съвсем.
— Коя е тази жена? — попита учителят.
— Не е ваша работа да знаете — промълви Хари.
— Знаеш ли, че богатият Гулд е тук?
— Какво говориш? Той отдавна замина.
— Аз го срещнах преди малко в кръчмата, носеше много пари със себе си.
— Той не е тук — повтори Хари.