— Тогава ще е някъде навън. А ние трябва на всяка цена да излезем оттук — продължи Евънз. — В хана има полицейски агенти.
— Да ги вземе дяволът! — изръмжа Силвър. — Те могат да дойдат тук всеки момент.
Тази забележка стресна Хари.
— Да вървим тогава — каза той и изгаси лампата.
Тримата мъже се изкачиха и излязоха навън. Жената не се виждаше никъде.
— Защо остави жената да си отиде? — каза Евънз.
— За какво ни е?
— Тя беше в хана с Гулд. Чрез нея щяхме да намерим и него.
— Хари трябва да я познава — забеляза Силвър.
— Да вървим — отсече Хари. — Оставете жената да отиде, където иска. Къде ще ни водиш сега, Силвър?
— Ще видите, че е превъзходно жилище.
— Полицаите не могат да ни настигнат вече. Нека претърсват хана колкото си искат — каза Евънз.
— Тогава ти си нашият спасител — засмя се Хари.
— Да, в знак на благодарност, че ме излъгахте. Но аз ще ви накарам да ми дадете моята част.
— Е, ако имахме още нещо. Можеш да обърнеш джобовете ми, пак нищо няма да намериш. Ще трябва да откраднем пак нещо.
— У богатия Съливън във Филаделфия — каза Евънз, без много да му мисли.
— Добра идея. Филаделфия не е далеч оттук.
— Какво има той? — запита Хари.
— Най-елегантните салони в града.
— Той е принц, принц на Филаделфия и на целия щат — добави Силвър. — Ти, Евънз, трябва да започнеш работа при него като частен учител.
— Не мога — възрази Евънз. — Съливън е мой благодетел. Той ми помогна да издам една книга, с която навремето можах да получа учителското място.
— Това е вече минало — възрази на свой ред Хари. — Щом го познаваш, той ще те приеме за учител.
Евънз, който съжаляваше за необмисленото си предложение, промълви:
— Няма да бъде честно от моя страна.
— Ха-ха… — изсмя се Хари. — Наистина, ти се шегуваш с нас.
— Вие и двамата сте мерзавци — извика Евънз. — Задушавате у човека и последната капка чест, морал и признателност.
— Не ти ли стига страданието по честен начин с книгите, ами искаш още да теглиш — каза Хари.
— Я елате да влезем тук, през тази дупка! — предложи Силвър.
— Къде ще ни водиш? — запита Хари.
— В един дворец, който природата е сътворила.
Хари подаде на Евънз бутилката с ракията. Евънз пи. Тримата стигнаха най-после до една пещера със сталактити. Силвър, който я познаваше от по-рано, запали огън и предложи:
— Да прегледаме най-напред да не би тук да има някой друг, освен нас.
Когато огънят освети цялата пещера, се получи рядко зрелище — безбройни колони сталактити образуваха една колонада, наподобяваща някой древен дворец, и се губеха далече навътре, тъй като пещерата беше безкрайно дълга, а вляво се намираше езеро с черна вода.
Пещерата
— Трябва да останем тук — предложи Евънз.
Тримата намериха слама, направиха си легла и скоро заспаха, уморени от дългия път.
В това време Ирма, след като прекара съдбоносната нощ и започна да се скита без определена посока, се присъедини на сутринта към двойка изселници, която поради липса на средства отиваше пеша за Филаделфия. Но след няколко дни, като видя, че няма никаква следа от Норт, и като предполагаше, че тези хора могат да й сторят някакво зло, тя се раздели с тях, без да им разкаже за целта на своите странствания.
Съсипана, лишена от всякакви средства, Ирма вървеше сама по пътя за Филаделфия. Тя почти изостави мисълта да намери по пътя следите на детето. Стигна дотам, че беше принудена да проси. Така стигна до една пещера с множество сталактити. Трябваше да си почине. И без да мисли за някаква опасност, влезе вътре. Величествената гледка я изненада. Сталактитите бяха осветени от пламъка на горящи пиниеви клони. Тя искаше да отиде по-навътре и се огледа внимателно. Забеляза някакъв мъж. Той се приближи до нея. Когато светлината от огъня озари лицето му, Ирма позна Фриц Шелер.
— Боже мой! — извика тя.
— Каква среща — отвърна мъжът. — Вие ли сте, мисис Норт? Как сте попаднали тук?
— Защо се криете тук? — попита Ирма.
— По-тихо — помоли Шелер.
— Какво има?
— Три лица, много подозрителни.
— Да не би да е и самият Норт?
— Гулд ли? Не, той не е тук. Но без да съм видял още тези трима души, от разговора им, който долових, разбрах, че са съмнителни. Сега спят. Не ги ли чувате как хъркат?