Парите валяха като поток. Шелер водеше сметките с голяма точност и честност. Той плащаше навсякъде, където трябваше да се плаща, и мис Олденбург нямаше грижа за нищо. Тя имаше нужда само от повече стаи, защото една й трябваше изключително само за репетиции. В хотела знаеха това и понасяха песните й с голямо търпение и покорност.
Един ден отвън, пред парадната входна врата, спря богата каляска, впрегната с два дорести коня, от чиито ноздри сякаш изскачаха искри. Слугите на хотела знаеха кой пътува в този елегантен екипаж и бързо се спуснаха да отворят вратичката на колата.
— Богатият Съливън идва в хотела — разнесе се от уста на уста. Всеки се надпреварваше да му услужи, защото знаеше, че бакшишът ще бъде голям.
Мистър Съливън слезе от каляската. Той беше мъж с едър ръст, хубавец и разкошно облечен, сияещ в цветущата си възраст, от типа на най-изискания американец. Неговите добре загладени бакенбарди, косата му, ръкавиците и обувките издаваха превъзходен вкус. Носеше пенсне, а на вратовръзката блестеше брилянт. Един от лакеите взе от каляската букет от скъпи благоуханни цветя и тръгна с него след господаря си. Съливън изпрати да предизвестят певицата за неговото пристигане. Притежателят на хотела лично отведе високия гост в апартамента й.
Фриц Шелер, изящно облечен, прие богаташа на Филаделфия със студена учтивост, без да му направи нито един комплимент.
— Кажете на мис. Олденбург, че съм дошъл — каза Съливън.
Шелер повдигна рамене и каза:
— Милорд, съжалявам много…
— Какво означава това?
— Невъзможно е да говорите с госпожицата.
— Но аз съм Съливън!
— Въпреки това е невъзможно, милорд. За всичко, което ви е угодно, аз съм на ваше разположение.
— За какво са ми вашите услуги? Какво ще правя с тях?
— Ще имате ли добрината да кажете какво ще желаете? Може би една ложа?
— Това, което аз желая, вие не можете да изпълните. Разбирате ли? Аз искам да говоря с мис Олденбург.
Шелер хвърли поглед към големия букет в ръцете на лакея.
— Букетът мога да предам и аз от ваше име.
— Благодаря, но имам намерение да го направя лично. Моля, съобщете й веднага!
— Милорд, опасявам се, че…
— От какво се опасявате?
— Че като направя за вас изключение, след това вече посещенията няма да престанат. Мис Олденбург ме е упълномощила да пазя здравето и името й.
— Г-н пълномощник, аз няма да засенча името на мис Олденбург, само ще й засвидетелствам моето възхищение и ще я поканя да украси моя бал с присъствието си.
Шелер искаше да се изсмее.
— Ако в това се състои работата — каза той, — ще направя едно изключение.
— Кажете една добра дума за мене, г-н пълномощник. Ако госпожицата не дойде на моя бал, аз ще загубя един голям облог. Зная, че досега тя е отказвала на всички подобни покани.
— Да, милорд.
— Но сега тя трябва да направи едно изключение, едно-единствено. То ще бъде голям жест за мен.
Шелер направи поклон, помоли гостенина да почака малко и влезе при господарката си. След малко излезе от съседната стая и покани Съливън вътре. Той остана доволен, че беше приет.
Когато влезе с букета в стаята, Ирма го посрещна права в средата на добре обзаведената стая. Ирма, или мис Олденбург, се беше променила много. Новите условия на живот й бяха наложили нови привички и грижи за нейната външност. Тя беше облечена в семпла, но елегантна рокля от черен атлас, която чудно хубаво подчертаваше деликатното й лице и красивата фигура.
Съливън й направи комплимент за това.
— Милорд — засмя се тя, — какво ви е подтикнало да ме посетите? Моля, седнете!
— Най-напред трябва да ви поднеса моите сърдечни поздрави — каза той. — Вие имате такъв успех тук, какъвто никой досега не е отбелязал, и в мое лице ще намерите един обожател, който не е пренебрегнал нито един от вашите концерти.