— Кой е онзи офицер, който говори с певицата?
— Полковник Уилсън.
— Във Филаделфия ли живее той? Отдавна ли го познавате?
— От два дни!
— Как е стигнал до вашите салони?
— Въведе го сенаторът Ууд.
— Ще бъдете ли така добър да ме представите на полковника?
— Той е хубав мъж, нали? И светски човек. С много добри маниери. Завладява околните си още от първата минута.
— Знаете ли на кого прилича?
Съливън погледна графа въпросително.
— Аз съм много любопитен човек. В моите дълги пътешествия съм се натъквал на невероятни случки, на ужасни престъпления, на необикновени хора и се интересувам за всичко, каквото става по света. Когато бях в Нови Орлеан, беше убит милионерът Шмит. Тогава отпечатаха и снимката на убиеца Йохан Гулд.
— Зная за това събитие — каза Съливън. — Гулд беше зет на Шмит. Познавах мултимилионера лично. Хванаха ли този Гулд?
— Не зная! Но намирам за поразителна приликата между снимката и този полковник Уилсън.
— И затова ли се интересувате от офицера? Чудно нещо! Вярвате ли, че полковникът може да бъде онзи убиец?
Графът поклати глава.
— Съвсем не, милорд. То би било едно погрешно заключение, понеже душата и мозъкът имат малко общо с външността на човека. Интересувам се от този офицер, понеже виждам в това една чудна игра на природата.
— Тогава ще изпълня желанието ви, драги ми графе. Ето, мис Олденбург привършва разговора си с него.
— Малко студено и остро му говори тя.
— Ще ви го представя веднага — каза Съливън и хвана италианеца под ръка, за да го отведе в салона за музика. — Полковникът ще се обиди, ако узнае, че прилича на Гулд. Той е много чувствителен и докачлив.
— Не се притеснявайте, милорд, нищо лошо няма да се случи.
— О, сигурен съм. Вие сте тактичен човек.
Двамата излязоха под ръка.
Полковникът стоеше неподвижен сред салона и около него се бяха образували няколко групи от гости. Между това певецът започна да пее.
Графът имаше достатъчно време да огледа офицера, който от своя страна си даваше вид, че не забелязва нищо. След като свърши песента, Съливън отведе графа при полковника. Представянето стана твърде бързо и домакинът остави двамата да разговарят, а той отиде при певицата.
— По служебна работа ли сте във Филаделфия, г-н полковник? — попита графът.
— Не, господине, пътувам за удоволствие. Отбих се тук да опозная града. Имам цяла година отпуск поради заболяването ми от треска.
— Имате ли роднини в Ню Йорк? Някой на име Гулд?
— Не. Изобщо не познавам такава фамилия. Нямам никакви роднини на север.
В тази минута публиката в предната зала се разшумя. Причината за това раздвижване не можеше да се разбере, но всякакви разговори в салона бяха прекъснати.
Всички бяха обзети от паника. Повечето мислеха, че е избухнал пожар.
Междувременно полковникът се отдели от графа и изчезна.
Обирът
— Пст! Ти ли си, учителю?
Двама мъже стояха до ъгъла на църквата, скрити в тъмнината. Единият от тях бе повикал с тези думи човека, показал се на улицата, която излизаше на площада.
Този човек беше учителят Евънз, който отиваше при Хари и Силвър.
— Е, как стоят нещата? — попита вторият.
— Всичко върви чудесно. Тази вечер има голям бал у Съливън. Той има много пари. Няма ли да падне нещо и за нас?
— Ти си си загубил ума, даскал е. Ако има бал и всички са будни, как ще влезем в къщата?
Евънз се изсмя.
— По-изгоден случай за нас от тази нощ няма. Всички ще бъдат из залите и салоните. Познавам добре всички помещения. Останалите стаи ще бъдат празни. Слугите ще бъдат заети с гостите и ние ще можем спокойно да работим в другите отделения.
Силвър поиска да направи още една забележка, но Хари го бутна настрани.
— Учителят има право — каза той. — Днешният ден никога няма да се повтори. Трябват ни пари. Съливън има в двореца си злато и скъпоценности.
— Хей, говедо — извика Силвър, — ами как ще влезем в къщата, когато навсякъде е осветено и всички слуги са на крак?
— Това остави на мен — успокои го Евънз. — Ще ви отведа през един вход, който никога не се охранява.
— Нали учителят е живял в този дом, той познава всички кътчета тук. Можем да разчитаме на него — възрази Хари.