— В полунощ ще се заловим за работа — заповяда Евънз. — Ще имате достатъчно време за бягство.
— Съливън има ли каса? — запита Хари.
— В една от стаите има зазидан в стената шкаф. Там са заключени парите и ценните книжа. Вярвам, че ще можем да го отворим, както и да е заключен.
— Даскале, ти си цял дявол — забеляза Хари с пресипнал глас.
— Ако някой излезе насреща ни, ще го сваля — каза Силвър окуражен.
Тримата нехранимайковци напуснаха ъгъла и прекосиха пустия площад. Евънз ги поведе към двореца на човека, който беше негов благодетел. И сега в знак на благодарност той отиваше да го ограби. Всякакво благородно чувство беше напуснало този човек. Той се стремеше само към едно — да стане богат, макар и по нечестен начин. Този път обаче той не искаше да се остави да бъде излъган от другарите си. Напротив, искаше да им отмъсти, за някогашната измама.
Когато тримата стъпиха на разкошната улица пред двореца на Съливън, Евънз направи знак на съучастниците си да го следват. Той тръгна покрай градинската ограда на една къща, скрит в сянката на голямо дърво.
На улицата нямаше никой. Само пред вратата на двореца чакаха няколко файтона, за да отведат гостите на Съливън. Учителят се огледа на всички страни, покатери се бързо по оградата и скочи в потъналата в мрак градина. Двамата му другари веднага го последваха.
Никой не ги забеляза.
— Това ли е дворецът? — попита Силвър.
— Елате с мене — каза Евънз. — Ще заобиколим през градината, за да се приближим до зданието откъм неосветената му част.
Силвър и Хари го последваха. Евънз разгледа добре цялата фасада, опита една врата и изруга, като видя, че е затворена. След това спря поглед на един прозорец.
— Ще трябва обаче да го счупим, а това ще вдигне много шум — забеляза Силвър, който отгатна мислите му.
Евънз се замисли. Чуваше се ромон от течаща наблизо вода. Той отиде бързо при водоскока и намокри кърпата си. Върна се и като се покачи на раменете на Хари, натисна стъклото на прозореца с мократа кърпа. То се счупи, но шумът беше съвсем слаб.
— Учителят е нашият главатар — забеляза Хари.
Евънз влезе през прозореца в стаята. Силвър също стъпи върху Хари и се промъкна след него. Хари остана да пази отвън. Но Евънз скоро се върна и каза, че вратата на стаята към вътрешността на зданието била заключена. Той реши да влезе откъм предната част на зданието.
— И ние трябва да дойдем — извика Силвър.
— Остави го — възрази Хари. — Той ще свърши работата.
Когато учителят се приближи до осветения вход на прозореца, чу музиката и песните. На стълбите нямаше никой. Той се изкачи по мраморните стъпала, застлани с нови килими. Никой не чу стъпките му. Евънз се увери, че и горе в коридора няма никой. Моментът беше твърде благоприятен, тъй като всички слуги бяха заети с бала. Ако Евънз успееше да влезе в салоните на Съливън, намерението на крадците се осъществяваше. Той се промъкна крадешком по коридора. Запъти се към апартамента на домакина. Вратата не беше заключена. Евънз влезе вътре. Всички стаи бяха мебелирани твърде луксозно и осветени с електрически лампи. Бившият учител се вмъкна в първата и затвори безшумно вратата след себе си.
Преди да пусне вътре и другарите си, той се погрижи първо за себе си. Влезе в кабинета на Съливън и претърси писалищната му маса, където намери значителна сума пари и я сложи в джобовете си. След това напусна кабинета и през една тайна врата, която водеше в долните коридори, слезе да отвори на другарите си. Тук, в долната си част, дворецът беше съвсем безлюден и тих. Евънз слезе по стълбите, отвори голямата врата, представляваща скулптурна композиция, украсена с орнаменти от позлатено желязо, и направи знак на другарите си да влязат. Хари и Силвър се промъкнаха вътре. Те събуха ботушите си и ги оставиха долу. След това тихо се изкачиха горе, следвайки учителя. Започнаха да грабят с най-голяма бързина всичко, каквото им се изпречеше пред очите. Силвър смъкна от една маса плюшената покривка и като направи от нея нещо като чувал, започна да слага в него всички скъпоценности и предмети, които се намираха из стаите — златни и сребърни вази, свещници, бижута и други подобни.
През това време Евънз търсеше ключа от скрина с парите, който беше зазидан в стената. След няколко безуспешни претърсвания той се убеди, че ключът е у самия Съливън.
Алчните съдружници на учителя, след като обраха всички ценни вещи от едната стая, преминаха в съседната, за да плячкосват и там.