— Приближи се, Ирма Норт — звънна приятелски гласът на Мери Гулд.
— Принудена съм да постъпя на работа — каза Ирма.
— Имаш ли нещо против да поискам твоите свидетелства?
Ирма трепна.
— Не притежавам никакви документи. Досега не съм работила никъде. Омъжена съм.
Мери я погледна състрадателно.
— А мъжът ти не те ли поддържа?
— Той ме напусна. Сега съм съвсем сама.
— Бедната!
— Сама се грижа за себе си и за детето си!
— Но как е възможно — повиши възмутено глас мисис Гулд. — Как е възможно този мъж да е толкова коравосърдечен! Нещастната жена! Положението ти сигурно е ужасно. Доволна съм, че имам съпруг, който ми е верен и ме обича! Имам всичко, каквото желае сърцето ми.
При тези думи по лицето на Ирма премина сянка и очите й се навлажниха.
— Мислиш ли, че е невъзможно твоят съпруг след време да се разкае и да се върне при теб? — попита Мери след кратко колебание.
— Да, вярвам, че той пак ще ми принадлежи — отговори тя, като измери с особен поглед събеседницата си.
— Искаш ли да започнеш работа при мен като компаньонка и приятелка? Сигурна съм, че ще се почувстваш добре в нашата къща. Ще ти бъде ли достатъчна една заплата от сто долара месечно?
— Сто долара? Това е твърде много, лейди Гулд — каза Ирма. — Нека първо се уверите, че заслужавам тази цена, и тогава ми я дайте.
— Не, решено е! Можеш ли да започнеш от утре сутринта?
— Много съм ви признателна, лейди Гулд. Позволете ми да ви помоля за още нещо. Бих искала да посещавам веднъж седмично болното си дете!
— Разбира се, Ирма! Колко си щастлива, че имаш дете! Почакай още малко; съпругът ми скоро ще се върне. За него ще бъде удоволствие да се запознае с теб.
Ирма трепна. Наложи се да употреби цялата си енергия, за да скрие вълнението си.
— Ще се радвам да се запозная с вашия съпруг — каза тя, — но сега ми позволете да се оттегля. Утре ще дойда точно в определеното време.
Тя се поклони учтиво и напусна салона, но навън се олюля. Проявеното от нея самообладание беше свръхсилите на една жена. Но сега едва не изгуби съзнание. Тя въздъхна тежко. Очите й плуваха в сълзи.
Значи това беше жената, завладяна от Артур. Нейната съперница! Почувства страшна омраза към нея, но същевременно и я съжаляваше заради неопитността й и заради това, че е излъгана. Каква комедия щеше да бъде стоенето й в тази къща! Комедия, построена върху страдания.
На другата сутрин отиде у Йохан Гулд. Едва беше отворила вратата, когато насреща й се появи висок, млад и хубав мъж. Той се стъписа и се дръпна назад, като извика само:
— Ирма!
— Артур! — отговори тя машинално и за да не бъде забелязана срещата им, побърза да се насочи към най-близката врата. Мъжът я отвори със светкавична бързина и бутна вътре разтревожената жена, като сам влезе след нея. За един миг Ирма се озова пред лицето на своя съпруг след толкова години раздяла. Погледът му беше демоничен и я изплаши. Цялата й любов, скътана в гърдите й до този момент, изчезна изведнъж. След като беше положила толкова усилия да го издири и намери, сега тя изпитваше ужас пред този човек.
— Ходи ли при жена ми? — попита Йохан Гулд.
— От нея идвам сега, от тази, която ти лъжеш.
Той пребледня.
— И какво стана?
— Ангажирах се като компаньонка.
— Какво ще правиш тук, в моя дом?
— Ти знаеш, нали ти писах!
Тя огледа стаята и забеляза:
— Хубаво е при тебе. Каква разлика между миналото и настоящето!
— Трябва да си преживяла много нещастия — заговори мъжът по-меко след дълго мълчание.
— Нещастия! Ако всички мои страдания могат да се нарекат просто нещастия! Страдах много, и то само по твоя вина. Разболях се, постъпих в болница и когато излязох оттам с детето си…
— С детето си ли?
— Да, да… с нашето дете! То беше толкова слабо, че се страхувах да не умре.
— Къде е то сега?
— Нямаш търпение да узнаеш ли?
— Струва ми се, че не е истина. То действително ли съществува?
— Мислиш ли, че мога да лъжа за такова свято нещо, каквото е раждането на едно дете! Искаш ли доказателства?
— Да, искам!
— Ето ги!
Ирма извади от джоба си пакет документи.
— Ето брачното ни свидетелство, ето и акта за раждането на детето.