— Остани тук — каза тя на Шелер, — искам да отида сама при циганина Роса.
Фриц се подчини.
Ирма се качи в колата, откъдето се носеха звуци от цигулка и флигорна, и отвори вратата.
В тясното пространство имаше няколко млади момичета, облечени във фантастични, пъстроцветни костюми, и няколко жени, по чийто тъмен цвят на лицето можеше веднага да се разбере, че са циганки.
Те бяха насядали на ниски столчета, пушеха цигари и пригласяха на мелодията, която свиреше на цигулка един циганин с големи черни очи.
В мига, когато Ирма се показа на вратата, жената със синия воал се мярна сред циганите.
Ирма трепна от ужас.
И тук тя отново попадна на съучастницата на Артур! Съдбата отново изпречваше на пътя й жената, от която така силно се боеше.
Като даде вид, че не се интересува от Ирма, тя мина покрай нея и излезе. После отново се качи в друга, съседна кола.
Оттам се чу силният смях на някакъв мъж. Младите циганки изгледаха учудено непознатата. Един млад и хубав циганин се показа на вратата. Той носеше на гърдите си светла метална звезда.
Това бе циганинът Роса, шеф на трупата, който ръководеше представленията.
— Какво обичате? — попита той високо Ирма.
— Вие ли сте Роса?
Циганинът кимна и се приближи до нея.
— Има ли при вас едно малко русо момиченце? — продължи тя.
В това време циганките я наобиколиха и започнаха да се смеят. Роса я изгледа надменно.
— Коя сте вие? Какво искате да кажете, тук няма чужди деца — възрази той.
— Аз търся моето момиченце, което ми откраднаха. Имайте милост към една нещастна майка!
Роса повдигна рамене и отговори грубо:
— Какво ме интересува! Нищо не знам, търсете детето си, където искате, щом сте го изгубили. Тук няма никакво чуждо дете.
Циганките започнаха да се смеят още по-силно и подигравателно.
Роса също се смееше, но по-сдържано.
— Ние имаме много деца и от вашето нямаме нужда — каза той безочливо. — Погрешно са ви насочили към нас. Руси деца нямаме.
— Тогава детето ми трябва да е при жената със синия воал, която беше преди малко тук — възрази Ирма.
— Това не зная! Попитайте нея! Тя е в съседната кола.
Ирма бе решена на всичко. Тя чувстваше, че онази зловеща жена държи детето й. Трябваше да иде при нея. Излезе от колата на Роса и тръгна към съседната.
Като я видя, жената със синия воал здраво залости вратата.
Ирма се върна при Шелер и му изказа предположенията си.
— Бъдете спокойна, графиньо, утре ще доведа полицията. Тя ще претърси и ще вземе детето.
— Ами ако го скрият тази нощ?
— Аз ще остана тук и ще пазя. А вие идете в хана и си починете.
— Разчитам напълно на теб, Шелер!
— Имайте доверие!
Ирма отиде в хана, а Шелер застана на пост. Той бе уверен, че никой няма да може незабелязано да изведе детето от колата. Вярваше, че ще може да чуе поне плач или някакъв шум. Той се бе скрил на удобно място.
Цигулките в колата отново засвириха. Пригласяха им няколко дайрета и зилове. Този концерт продължи до късно през нощта…
Шелер продължаваше да бди.
Джирарди и полковникът
Във Филаделфия граф Джирарди бе отседнал в същия хотел, в който беше живяла Ирма.
Италианският граф бе обслужван както от съдържателя, така и от цялата прислуга с голямо внимание и готовност като един от най-редките гости. Той получаваше ежедневно голяма кореспонденция, включително и шифровани телеграми, нещо, което явно говореше за широки и специални контакти.
Прислугата бе силно изкушена да узнае нещо за тази оживена и честа кореспонденция. Но той бе извънредно предпазлив и разумен и не оставяше нито едно писмо или какъвто и да е документ на масата или в чекмеджетата, тъй като бравите и ключовете в хотелите изобщо не представляват гаранция срещу любопитството.
Джирарди бе сериозен човек с живо изражение на лицето, облечен винаги в черни дрехи. Той бе сдържан, до известна степен дори студен и в хотела не го бяха видели нито веднъж да се развесели или да се позабавлява с нещо. Напротив, графът бе мълчалив и отбягваше околните.
Това негово държане отдаваха на обстоятелството, че е чужденец и че не може да говори добре на местния език.
През деня той не стоеше в хотела и се разхождаше сам. Вечер бе постоянен гост на Съливън, в чиято среда за него говореха с необикновен интерес.