Тази вечер пак имаше прием у сенатора Ууд. Там бяха събрани все богати хора. Домакинът бе много известен и симпатичен човек.
Джирарди отиде дотам с файтона на хотела, но малко по-късно, за да може да завари вече всички поканени гости.
Старият Ууд и зет му посрещаха гостите, повечето от които бяха стари познати на сенатора, и той съумяваше да каже на всеки по няколко приятелски думи.
Когато се появи полковник Уилсън, Ууд веднага отиде да го посрещне.
— За мен е голямо удоволствие, че ви виждам, любезни г-н полковник — каза му той. — Вчера ви очаквах, но вие не дойдохте. Знаете ли последната новина, една необяснима случка: мис Олденбург напусна града тази вечер. Не е известно накъде е заминала.
Полковникът остана смаян.
— Да, милорд. Това изненада и нас — продължи Ууд. — Никой не можа да узнае подбудите за това внезапно заминаване. Говори се, че е свързано с някаква тайна. Около мис се създават всевъзможни легенди.
— Значи тя е напуснала Филаделфия!
— Да, тази вечер, без да съобщи къде отива.
— Знае ли се поне накъде е тръгнала?
— Не. Но по всичко личи, че и вие сте влюбен в нея, както нашият Съливън.
— О, тази певица е едно чудесно създание!
— Интересна красавица.
— И какъв приятен глас!
Ууд хвана полковника под ръка и го отведе настрани.
— Знаете ли какво се говори? Казват, че тази хубавица е имала един много интересен разговор със своя секретар, подслушан от една прислужница в хотела. Оказва се, че тя има дете, едно момиченце.
— Това е много благодатна тема за клюкарите. И всъщност потвърждава и моите сведения. Вярно е, жената е омъжена.
— Добре, но знаете ли накъде е тръгнала? — прекъсна го полковникът.
— Ще узнаете и това. Съливън е наредил да бъде разследвано нейното тайнствено отпътуване. Той очаква всяка минута от своите шпиони подробни сведения. Ето че и той идва.
— Много искам да зная за къде е отпътувала мис Олденбург така неочаквано.
— Елате с мен. Ще питаме Съливън. Той е единственият, който е в състояние да разкрие тайната, и няма да миряса, докато не попадне на следите на изчезналата.
Ууд се приближи до двамата събеседници, поздрави графа. Уилсън се поклони сдържано и се обърна към Съливън, комуто прошепна няколко думи. Той се усмихна.
— Някаква прищявка сигурно, милорд! Една постъпка напълно в духа на необяснимите женски желания — отговори той. — Тя иска да изчезне и да предизвика сензация.
— А какво би било, ако се окаже, че мис Олденбург е женена и е тръгнала да търси своето дете?
— Вие вярвате ли на подобно нещо, полковник?
— Знаете ли посоката, в която е поела?
— Да, наредих да проучат. Що се отнася до тръгването й, то е било толкова тайно, че удивлява всички ни — отговори Съливън, смеейки се. — Никаква следа не е оставила. На пръв поглед изглежда, като че ли е заминала с влака. Но всъщност не е така. Моите подчинени ми донесоха, че тя не се е качила и във влака. Те са такива хрътки!
— И какво всъщност са узнали?
— Това трябва да остане в тайна, г-н полковник! Нека да уважаваме тази дама.
— Вземам си бележка, милорд.
— Щом ми обещавате, че ще мълчите, ще ви доверя всичко — прошепна Съливън. — Всичко трябва да остане между нас двамата. Нали знаете: като не се пази добре, тайната става всеизвестна. Мис Олденбург е заминала за село Гардънфийлд, нали е смешно? Какво може да прави тя в това село? Може би да иска да пее там? Невероятно!
Полковникът прояви признаци на нетърпение. Явно бе, че иска да напусне незабелязано салона. Той търсеше първия благоприятен случай, за да намери страничен изход, през който да излезе, без да бъде видян.
Граф Джирарди тъкмо бе свършил разговора си със Съливън и се приближи до полковника. Тези двама чужди един за друг мъже си размениха изпитателни погледи и моментално усетиха скрита неприязън един към друг. Полковникът не издаде чувствата си и се поклони на графа почтително. Джирарди обаче го гледаше изпитателно и не вдигна очи от него.
— Познавате ли къщата от Медисън стрийт №101, г-н полковник? — попита графът.
Въпросът бе зададен така неочаквано, че полковникът се огледа изненадано.
— Медисън Стрийт №101 ли? — попита той учудено. — Съществува ли такава улица?