— И аз не мога да се избавя от мисълта, че този полковник не е друг, а самият Норт.
— Имате ли някакви доказателства за това?
— Не. Само едно съмнение.
— А познавахте ли Гулд?
— Да. Бях компаньонка на жена му.
— И защо се обръщате към мен, миледи?
— И аз не мога да си обясня, синьор. Нещо ме кара да търся съвета и помощта ви.
— Помощ ли?
— Да. Този полковник ме преследва постоянно със своите предложения.
— Вие отблъснахте ли го?
— Още от първия миг.
— Не ви ли преследваше още от времето, когато бяхте компаньонка на жена му?
Ирма се изчерви и наведе очи.
— Да, Гулд още тогава ме убеждаваше да избягам с него на юг.
— Щом е така, този полковник без съмнение е самият Гулд.
— Аз се обръщам към вас, синьор, и искам вашата помощ. Кажете ми как да се избавя от него.
Графът помисли за минута.
— Има само един начин, миледи.
— Именно?
— Ще следвате точно моите съвети.
— Щом трябва, ще ви слушам.
— Дайте ми честната си дума.
— Ето ръката ми, синьор!
— Първата работа, която трябва да свършим, е да се уверим в личността на полковника.
— Но как?
— Изведнъж, с удар! Той е заслепен от страст към вас и тъкмо с тази страст трябва да е уязвим.
— Може би имате вече план.
— Да, миледи!
— Какъв е той?
— Ще участвате ли в моя план?
— Готова съм — живо отговори Ирма.
— Върнете се пак в Гардънфийлд, нали казахте, че полковникът е още там? Кой ще ви придружи?
— Фриц Шелер, мой доверен човек.
— Добре, ще вземете и мен във файтона. Вие ще слезете, аз ще остана сам в колата. Никой няма да се съмнява, че аз съм там. Шелер ще разпрегне конете. Аз ще се скрия в колата и ще очаквам вашия знак. Ще го дадете, когато полковникът дойде в стаята ви. Ето и револвера ми, с който можете да дадете сигнал.
— Не, не с револвера. Ще викам, ще повикам Шелер.
— Добре, но за всеки случай вземете револвера. На вашия вик аз ще се притека веднага.
— Съгласна съм.
— Предупредете Шелер!
Джирарди предложи ръката си на Ирма, за да я изведе.
Тя, без да разбере как, се съгласи и го хвана под ръка.
И двамата излязоха в салона.
Висока цена
Когато мръкна, екипажът спря пред хана в Гардънфийлд.
Шелер прекара файтона в двора. Ирма слезе и отиде при съдържателката. Шелер разпрегна конете.
Ирма се настани пак в същата стая. Тя остана сама в нея и с тревога помисли за сцената, която й предстоеше да изживее. Присъствието на Шелер и графа не я успокояваше.
Графът също бе убеден, че полковникът е самият Норт.
Тя имаше револвер, но се страхуваше да го употреби.
В хана бе тихо.
Ирма стоеше още облечена, с шапка на главата си. Часът трябваше да е към девет.
Изведнъж тя се ослуша. Слаб приглушен шум достигна до слуха й… Какво бе това? Скимтене на животно или плач на дете?
Последва дълга тишина. Ирма не мърдаше. Тя се боеше от всичко.
След малко някой закрачи по коридора. Тя погледна през ключалката.
Бе полковникът. Той рязко отвори вратата. Червената му като кръв униформа блесна пред нея.
— Защо доведохте със себе си помощници, миледи? — иронично попита той. — За да се борят против онзи, който ви обича ли?
— Вие тук дойдохте да ме измъчвате. Не мога да се освободя от мисълта, че вие сте Артур Норт, убиецът!
Уилсън се усмихна презрително.
— Вие ще се откажете от това глупаво предположение! — извика той. — Трябва да се откажете! Дойдох да ви попитам още веднъж приемате ли моето предложение или не. За последен път ви питам. Вярвам, че сега няма да ми откажете!
Тя бе обзета от смъртен ужас, когато той започна да се приближава до нея.
Разбра, че мигът за действие бе настъпил.
— Спрете, миледи — каза полковникът, смеейки се. — Зная какво искате да направите. Да предупредите графа, когото сте довели с вас. Но вие няма да направите това.
— Ако наистина сте такъв, за какъвто се представяте, тогава не трябва да ви е страх — отговори Ирма решително. — Но ако сте Артур Норт, веднага ще бъдете арестуван. Трябва да изясним това. Иначе не можете да излезете от тук.