Вероятността да заловят отдавна търсения ловък и смел убиец на милионера Шмит радваше много полицейските агенти. Но Роджър ги предупреди, че това не е лека работа и че те трябва да действат ловко и много предпазливо, защото не е още напълно сигурно, че гоненият е действително самият Норт.
В себе си Роджър също се радваше, защото бе уверен, че със задавянето на Норт ще влезе по следите на Ирма.
Когато влакът спря на гардънфийлдската гара, часът вече бе девет…
Бърнард бе писал на Роджър, че ще го намери в хана, така че Роджър от гарата отиде направо там. Съдържателят се учуди, като видя толкова много полицаи.
Наистина графът бе поръчал, ако някой попита за него, да бъде препратен към лагера на циганите, но той не бе споменал нищо за полицейски агенти.
Съдържателят съобщи това на Роджър и показа на агентите пътя за площада. Те тръгнаха да блокират, а Роджър отиде до местната полиция, за да привлече и нея в работата.
Когато стигна там, той намери един чиновник, когото попита за циганите и от когото узна, че тяхната трупа е позната по името на Роса.
В това време полицейските агенти заеха всички изходни места на площада.
Когато Роса пристигна, всички коли на циганите бяха под наблюдението на агентите.
Роджър, придружен от няколко агенти, прекоси площада и спря до първата кола. Той поиска най-напред да види Бърнард.
На вратата се показа самият Роса с широкопола сламена шапка.
— Ти ли си Роса? — попита Роджър.
— Аз съм — отговори циганинът и свали шапката си.
— Отговаряй каквото те питам — заповяда Роджър. — Аз съм полицейският полковник Роджър. Шефът Бърнард тук ли е?
— Не, милорд.
— А един полковник на име Уилсън?
— Да. С червена униформа. Беше при жената, която е негова приятелка.
— В коя кола?
— Във втората. Жената живее там.
— Как е името й?
— Астрела.
— Носи ли син воал?
— Да, милорд! Елате с мен!
Роса отиде с Роджър и полицейския агент при втората кола.
— Преди малко и аз исках да вляза, но вратата бе заключена — обясни Роса. — Почукайте и вие, милорд.
Един агент се наведе под колата, понеже чу как нещо капе.
Роджър чу приглушени стенания, вероятно от някой тежко ранен. Той разбра, че се е случило някакво нещастие, и силно блъсна вратата, за да влезе.
Никой не се показа.
— Можеш ли да отвориш вратата? — обърна се той към Роса.
— Не, милорд, тя е заключена.
— Добре тогава — извика Роджър, натисна с рамо вратата и я отвори.
Сега той чу стон до краката си.
— Тук лежи човек — каза той. — Светнете!
Един агент извади от джоба си малко фенерче. Светнаха с фенерчета и другите агенти.
Роджър погледна проснатия и изведнъж извика:
— Бърнард!
В колата се втурнаха и други агенти.
Бърнард стенеше силно, но бе в безсъзнание. От раната на гърдите му изтичаше кръв, а лицето му бе съвсем бледо.
— Маршъл! — извика му силно Роджър.
Бърнард отвори очи и погледна право в Роджър.
— Какво се е случило?
Бърнард не можеше да говори.
— Доведете бързо лекар! — нареди Роджър, като огледа добре колата. Той забеляза друга врата в дъното. Бързо влезе в другата стаичка. Там още гореше лампа, но нямаше никой. Той претърси леглото и багажа.
— Милорд — каза Роса, — тук на пода има отвор. Онзи, когото търсите, сигурно се е измъкнал през него под колата и е избягал.
В това време пристигна и повиканият фелдшер. Той каза, че раната на Маршъл е опасна, превърза я и нареди раненият веднага да бъде пренесен в някоя болница.
За Роджър бе ясно, че Бърнард е ранен от самия Норт, който е избягал заедно с жената със синия воал. Въпреки всички претърсвания обаче Норт не бе намерен. Един от агентите доложи, че е видял да минава само една жена. Това сигурно е била Астрела.
Едва на разсъмване Роджър узна от една зеленчукопродавачка, че покрай нейното магазинче е минала една жена с воал и е тръгнала в посока към гората.
Роджър с няколко агенти пое в тази посока.