— Донеси ни малко прясна вода — помоли Ирма.
— Там, в чинията, има плодове — отговори Леси.
— Донеси ни само вода.
Малката Лидия посочи към кристалната купа на масата.
В нея имаше плодове, които я привличаха.
— Можеш да ядеш.
Леси донесе стъклена кана вода, една графа с вино и две чаши. Тя ги занесе в спалнята, като ги сложи на мраморната маса, и се оттегли на верандата…
Ирма и Лидия минаха в спалнята. Лидия бе хапнала плодове и искаше да спи… Когато тя затвори очи, Ирма седна на кревата и се замисли.
Негърката й бе направила добро впечатление. Но надзирателят Жак със своята външност и навъсено лице я плашеше. Изглеждаше жесток.
Когато си лягаше, забеляза на малката масичка до леглото сребърната фигурка на негърче, което държеше златна пепелница. Тя се уплаши силно. Същият предмет бе видяла в кабинета на Артур, когато той живееше като съпруг на Мери Гулд, а Ирма бе нейна компаньонка.
Как можеше този предмет сега да бъде в господарската стая на тази отдалечена плантация? Тя прехвърляше през ума си разни възможности.
Късно през нощта тя заспа. След полунощ отвън се разнесе песен и Ирма различи гласовете на трима мъже. Те пееха високо и явно бяха пили много.
Спряха пред вилата и престанаха да пеят. Единият от тях извика:
— Тука трябва да е.
— Това е чудесна къща. Да останем — каза другият.
— Хари, доведете конете насам! — извика третият.
— Къщата е заключена.
— Ами тогава? Ще строшим ключа и пак ще влезем.
— Ей, Силвър, тук свети.
Тримата се качиха на верандата.
Съучастниците
Преди да разкажем какво се случи през тази нощ във вилата, нека видим как полковник Уилсън бе успял да избяга преди няколко седмици от лагера на циганите.
Норт се бе измъкнал през пода на колата в тъмнината, без да остави никакви дири от себе си. Роджър се видя принуден да се върне в Ню Йорк, като прати няколко полицаи по следите на жената със синия воал, която те наистина откриха.
В един от следващите дни пред една кръчма край малко градче седяха трима скитници, които за малко щяха да бъдат хванати от полицията във Филаделфия. Това бяха същите, които се бяха промъкнали в къщата на Съливън. Бившият учител Евънз бе откраднал голяма сума, но той бе принуден да издържа своите двама другари, защото те бяха останали съвсем без средства. Парите на Евънз се свършваха, но това не пречеше на тримата да влизат от кръчма в кръчма и да пиянстват. Те замисляха нови кражби.
Като хвърляше поглед на всички страни, Евънз изведнъж забеляза една жена със син воал.
У него моментално се породи една идея: да намери чрез нея Норт, който му бе сега много нужен. Искаше да го накара този път скъпо да плати мълчанието му.
Той тръгна след жената със синия воал.
Тя беше влязла в една стая в пристройката до кръчмата.
Когато обаче отиде до стаята, която му показаха, и отвори вратата, намери се лице в лице с Норт.
— Вас търся, мистър Гулд!
— Не произнасяй това име. Сега аз съм полковник Уилсън.
— Чудесно, г-н полковник, трябват ми пари.
— Ти си подлец и крадец. Не трябваше да те спасявам, а да те предам на слугите на Съливън.
— Е, добре щяхте да направите, защото сега заедно бихме се разхождали в затвора. Но не еднакво щяхме да прекараме там. Аз щях да прекарам там няколко месеца, а пък вашата глава щеше да бъде заложена на карта.
Артур хвана сабята си.
Хитрият Евънз не трепна, а продължи да настоява:
— Моля, господин полковник, дайте ми пари!
Но изведнъж той млъкна сам. През прозореца бе забелязал Хари и Силвър. Посочи ги с пръст.
— Не се обръщайте! — извика той на Артур. — Ще ви видят. Хари ви познава.
— Защо ми водиш тези мерзавци? — извика ядосан Норт.
— Те са тук случайно. Не съм ви издал. Но се пазете от тях. И аз виждам, че трябва да се освободим от тези мошеници. Като кърлежи се залепят за нас. Дайте им по неколкостотин долара!
— Ти си луд!
— Иначе не можете да се отървете от тях, господин полковник.
Вратата се отвори.
Хари и Силвър се вмъкнаха вътре. Те бяха пияни.
— Господин полковник, имам честта! — каза престорено любезно Хари.
— Какво значи това? — извика Артур. — Аз не искам да се срещам с вас.