— Напротив, вашето общество ни е много приятно — намигна лукаво Силвър на останалите.
— Дайте им пари — обади се Евънз.
Артур извади една банкнота от сто долара и я хвърли на масата.
— Най-добре ще бъде да ни вземете със себе си — продължи Евънз. — Виждате, полковник, че няма да можете да се отървете от нас. Само така ще сте сигурен, че няма да бъдете издаден. Да вървим заедно на юг.
Хари се приближи до Артур и го потупа по рамото.
— Вие все ще имате нужда от нас. Ние сме решителни хора. Добра армия ще ви бъдем. Ако ни плащате добре, ще минем и през огън.
— Да живее полковник Уилсън! — извика ухилен Силвър.
Артур се усмихна в знак, че е съгласен с предложението, макар че то не беше много изгодно за него.
— Знаете ли къде е град Колумбия? — попита ги той.
— Колумбия ли? — отвърна Силвър. — Ще го намерим.
— Ако тръгнете от Колумбия направо по шосето за Джорджия, близо до границата ще намерите една плантация. Тя е моя.
Силвър и Хари ококориха очи, а бившият учител наостри уши.
— Значи вие сте станали голям плантатор — отбеляза Силвър.
— Сигурно имате и роби? — добави Хари.
— Да. Притежавам негри: един надзирател и една негърка. Но в чифлика си съм ходил само веднъж, когато го купувах. Сега не мога да отида там, защото тук ме задържа много важна работа. Търся една жена, която обичам. Та чифликът ми трябва да се наглежда. Ако вие отидете там, ще се наредите добре и ще прекарате чудесно.
— Ще го направим, милорд, точно така ще направим! — извика Хари.
Той и Силвър потриваха ръце от удоволствието, което им доставяше надеждата за безгрижен живот, а Евънз се приближи до Артур и каза:
— Очевидно имате някакви планове. Можете да разчитате на нас тримата. Но коя е жената, която търсите?
— Певица.
— Как? Хубавата Олденбург ли? Познавам я. Виждал съм я!
— Загубих я!
— От парите, които дадохте на онези двамата, аз няма да получа нищо, г-н полковник! Дайте ми и на мен!
— Тръгнете още тази вечер — каза Артур, но вече на висок глас. — Искам от вас да ме наричате полковник Уилсън и когато се обръщате към мен, и когато говорите за мен помежду си.
Силвър и Хари обещаха.
— Вървете — каза им Евънз, — сега ще дойда и аз.
Евънз остана сам с Артур.
— Ще ви бъдем много полезни, г-н полковник — повтори той. — Ще отидем в чифлика и ще чакаме заповедите ви. Надяваме се, че ще бъдете доволен от нас, но я вижте на какво приличаме — той извади празния си портфейл, отвори го и го показа на Артур. — Вижте сам!
— Ти си ненаситен подлец — скръцна със зъби Артур. — Какво направи парите, които ти дадох последния път?
Евънз се засмя и не отговори.
— На! — извика Артур, като пъхна в ръката му няколко златни монети. — Но повече няма да ти давам! Тръгвай! — и посочи вратата.
Късно вечерта, след като пиха порядъчно в кръчмата, тримата бандити тръгнаха за железопътната гара, за да вземат влака за имението на Уилсън. Освен с влак те изминаха и едно значително разстояние пеша и стигнаха в плантацията доволни, че имат покрив, храна и постоянен източник на пари — кесията на Артур.
Връщане в съзнание
Маршъл Бърнард беше отнесен в Ню Йорк в държавната болница. Сложиха го на легло в прохладна стая. Един болничен санитар го наглеждаше. Раната не бе дълбока, но изтичаше много кръв. След два дни борба със смъртта силната физика на този човек победи и той преодоля болестта. Една сутрин отвори очи. Когато заговори, първият му въпрос беше за смъртния му противник Норт. Поиска да узнае дали той е бил заловен. С огорчение узна, че Уилсън се е изплъзнал и че усилията да се открият следите му не са се увенчали с успех.
Норт беше изчезнал. Предполагаше се, че е свалил униформата и преоблечен е тръгнал за Европа или за друга страна.
Бърнард бе извънредно разочарован.
Скоро полковник Роджър посети болния си началник.
— Избяга този мерзавец! — промълви Бърнард. — Горката Ирма!
— Ирма ли? — попита Роджър.
— Да! Тя беше във Филаделфия. Под името Олденбург тя излизаше на сцената като добра певица и пожъна големи успехи. Колко хубаво и сладко пее тя! Видях я на сцената. Там я и намерих. Въпреки успеха си тя бе тъжна и нещастна. И този Норт също я бе намерил и я обсипваше с любовни признания.