Когато Силвър се приближи до нея, тя се спря заплашително и хвърли към него пламтящ поглед с големите си черни очи.
Силвър я сграбчи и поиска да я целуне.
Но стана нещо неочаквано.
Тя бързо протегна ръка към стената, взе единия револвер. И преди Силвър да успее да реагира, тя изпразни оръжието в него.
Стаята се задими.
Силвър викаше Хари на помощ. Когато Хари се опомни и отиде при другаря си, жената бе изчезнала.
— Тичай след нея! — извика Силвър.
— Ранен ли си?
— Не знам.
Двамата се спуснаха да догонят жената.
В това време пристигна и Евънз. Тримата започнаха да претърсват стаите, но не намериха и следа от непознатата.
Пристигането на плантатора
Ирма очакваше зората. Тя бе решена да си върви. Всяка минута забавяне й се струваше съдбоносна.
Зазоряваше се Ирма погледна към двора. Тя забеляза къде е оборът. Като остави детето да спи, тя се опита да намери Фриц Шелер. Само да успееше да се измъкне незабелязано!
Когато намери Шелер, тя извика:
— Трябва да си вървим веднага! Тук е ужасно. Някакъв призрак ходи из къщата. Освен това в стаята, в която спахме, намерих един пепелник, какъвто съм виждала у Гулд.
— Това ли е всичко?
— Не искам да остана нито минута повече! Ще умра тук.
— Днес ще си дойде плантаторът.
— Не искам да го дочакам. Ако не желаеш да тръгнеш, тогава аз ще замина сама с детето си.
— Добре, графиньо, ще тръгнем. Вие доведете Лидия, а аз ще впрегна конете.
Докато събуди Лидия и я облече, мина четвърт час. Ирма бе обзета от нетърпение.
Когато отиде до обора, завари Шелер отчаян.
— Не можем да тръгнем — извика той.
— Защо? — изтръпна тя.
— Някой луд е изрязал копитата на задните крака на конете и сега те лежат, без да могат да станат. Направил го е, за да ни попречи да тръгнем.
— Тогава ще тръгна с детето пеша.
— Но накъде, боже мой?
— Сама не зная. Но трябва — час по-скоро!
— Сама не мога да ви оставя да вървите, графиньо — заяви Шелер. — И после — без багаж накъде! Как бихте се явили да пеете на сцената?
В този миг той забеляза, че по пътя се приближава конник.
В това време се показа и негърката.
Конникът мина покрай старите дървета и се насочи към къщата. По дрехите личеше, че е богат земевладелец. Носеше светъл сюртук и бели панталони.
Леси го позна, тръгна насреща му и пое юздите на коня.
— Това е плантаторът — каза Шелер. — Той ще ни избави от бандитите.
Шелер приближи до негърката и тя каза:
— Мистър Върмънт, новият господар, е тук. Подари ми една сребърна монета.
Шелер отиде да намери стопанина.
Той го завари в салона, но понеже беше тъмно поради спуснатите завеси, можа да забележи само черната му брада.
— Милорд, моля за вашето покровителство! — каза Шелер. — Моля, дайте убежище на певицата мис Олденбург, чийто слуга съм аз и които пристигна във вашия дом от дълго пътешествие.
— Къде е миледи? — попита плантаторът.
— В долните стаи, мистър Върмънт. Една неприятност преживяхме тази нощ. Снощи пристигнаха три подозрителни лица и вероятно те са изрязали копитата на конете ни, с които впрягахме нашия файтон.
Ледена усмивка изкриви устните на плантатора.
— Мис Олденбург трябва да си тръгне незабавно! Но тя може също спокойно да остане в дома ми. Ще бъдат изпълнени всички желания. Идете и й предайте това. Кажете й, че плантаторът Върмънт е щастлив, че му се удава случай да бъде полезен на Олденбург.
Плантаторът Върмънт
Леси сервира на сребърен поднос храна и нещо за пиене в стаята на плантатора, който току-що бе приел тримата съучастници. Те му разказаха за надзирателя Жак и за тайнствената бяла жена.
Върмънт се изтегна на едно канапе, без да обръща много внимание на разказа на бившия учител и другарите му. Той им хвърли пари и им заповяда да отидат в най-близкия град и да си купят военни дрехи. Щяха да бъдат негови телохранители.
Тримата останаха толкова благодарни от тази поръчка, че започнаха да се радват гласно.
След като Евънз изпрати другарите си, остана за малко при господаря и му показа с хитра усмивка към апартаментите от долния етаж.
— Приятелю Гулд! — произнесе той.