Плантаторът скочи изведнъж.
— Нещастнико, колко пъти съм ти казал да не употребяваш това име! Ако още веднъж го споменеш, ще те застрелям като бясна котка!
— Защо, нали сега сме само двамата?
— За да не забравяш, че аз съм Върмънт, плантаторът.
— Хубавата певица се намира долу, тя влезе в примката ни, милорд. Но ако не бях аз, тя нямаше да бъде тук. Аз направих тръгването й невъзможно.
Евънз напусна стаята и в този миг влезе негърката, която водеше Жак.
— Милорд, ето надзирателя.
Жак изгледа плантатора и каза:
— Но това не е Върмънт!
— Той е — каза негърката.
— Ела насам! — извика Върмънт. — Кой си ти?
— Аз съм Жак, надзирател. Нощес ни нападнаха трима безделници и когато поисках да ги изпъдя, те ме повалиха на земята.
— Тези тримата остават тук — отсече Върмънт. — Моят предшественик ми каза, че наблизо имало пропаст с диви котки. В нея ще бъдат хвърляни мързеливите роби и ония, които бягат.
Жак вдигна очи и погледна недоверчиво новия си господар.
— Ти ли си пазачът на робите? Независимо от това с теб ще се отнасям както с тях, ако не изпълняваш заповедите ми. Ще си мълчиш и няма да се интересуваш какво става в тази къща. Ще живееш оттатък, в другата сграда. Аз съм за тебе плантаторът Върмънт и ще ме наричаш маса Върмънт. Сега върви да си гледаш работата. Тук, в хасиендата, няма работа за теб.
Всичко това никак не се хареса на надзирателя, но той предпочете да мълчи.
— Приближи се — каза Върмънт на негърката, когато Жак излезе.
Тя кръстоса ръце на гърдите си и каза:
— Леси е твоята робиня, маса. Тя чака твоите заповеди.
— Има ли освен мен и миледи някой друг човек тук вкъщи?
— Не, милорд, само слугата на миледи е в задния двор.
— Някоя дама?
— След заминаването на бившия господар не, апартаментите стоят празни.
— Следователно долу е онази лейди, която е пристигнала снощи?
— Това не зная, милорд. Аз бях оттатък и спях.
— Прислужи ли на миледи?
— Да!
— Занесе ли й закуската?
— Сега ще я занеса. Питах я по-рано какво желае.
— Какво желае?
— Една каничка мляко и сухар. Само това желае за себе си и за детето.
— Къде е млякото?
— Оттатък, в обора.
— Погледни плика на онази маса.
Леси се обърна.
— Вземи този плик. Той съдържа прах. Изсипи този прах в млякото, преди да го поднесеш на миледи.
Леси слушаше покорно.
— Да не си посмяла да кажеш нито дума някому. Ще изпълниш заповедта ми, така че миледи да не забележи нищо. Ще служиш на миледи така, като че ли тя е твоя господарка.
— Ще изпълня всичко точно, милорд!
— Ти ми харесваш, Леси, ти си добра слугиня. Когато те попита миледи кой дойде, ще й кажеш, че е дошъл новият господар Върмънт.
— Ще направя всичко!
— Няма да съжаляваш. Аз съм добър господар, добре възнаграждавам слугите. Побързай сега!
В това време Ирма бе повикала при себе си Шелер. Тя едва се съгласи да приеме гостоприемството на Върмънт само защото нямаше възможност да замине. Шелер обаче реши да обиколи наоколо и да види дали не може да набави от някоя ферма други коне.
Когато той излезе, влезе Леси с млякото и сухара. Лидия много се зарадва, като видя закуската.
Ирма охотно изпи млякото си. Но понеже Лидия бе яла вече плодове, тя не й позволи да пие мляко.
Не мина много време и Ирма започна да усеща някаква слабост из цялото тяло.
Като седна в един фотьойл до прозореца, тя скоро изпадна в дрямка и заспа. Малката Лидия помисли, че майка й спи, и продължаваше да играе край фотьойла. В това време вратата се отвори.
Влезе плантаторът.
Лидия се уплаши, притисна се до коленете на майка си и започна да вика:
— Мамо, мамо!
Но Ирма не можеше да чуе нищо.
— Ако викаш, ще те хвърля през прозореца — каза господарят.
Той се опиваше от блаженство, че Ирма е в негови ръце. Тя вече не можеше да избяга. Той я взе на ръце и я занесе в спалнята си. Сложи я на леглото.
След малко той пак се върна долу в салона и потърси детето. Лидия се бе скрила и той скоро се отказа да я търси повече. Тя започна да плаче едва след като той напусна стаята, но скоро седна на един стол и уморена заспа.