Но ръката отслабна и свали оръжието. Една натрапчива мисъл озари измъчения му мозък. Беше проблеснала нова надежда. Гулд изправи глава. Съществуваше път за спасение и той го беше забелязал в последния момент.
Бе измислил нов план, който беше ужасен.
Мистериозно убийство
Мери, Артур и Ирма Норт бяха в трапезарията на двореца на богатия Йохан Гулд. Господарката покани новата си компаньонка да седне. За да прикрие вълнението си, Артур четеше някакъв вестник. Не беше докоснал закуската си.
— Добре ли настани детето си, мис Норт? — без никакво стеснение прекъсна мълчанието лейди Мери.
Името Норт накара Артур да се сепне.
— Да, струва ми се, иначе не бих била спокойна — отговори компаньонката с леко потреперване в гласа.
— Виждам, че много го обичаш — продължи Мери. — То е единствената ти утеха в безчислените ти страдания.
След това се обърна към съпруга си:
— Каква зла участ е подготвил на тази жена мъжът й, като я е напуснал. Нима може да съществува такъв безсърдечен човек! Ти й съчувстваш, нали, защото имаш благородно сърце!
Артур не смееше да вдигне очи към Ирма. Той едва издържаше този разговор. Без да подозира нищо. Мери продължаваше с мъчителните си въпроси:
— Какво би направила, мисис Норт, ако срещнеш човека, който е забравил своя дълг?
— Аз го намерих, лейди Гулд!
— Нима?
— Да. Той се е венчал втори път.
— Оженил се е за друга! А знае ли, че си го открила? О, този злодей е направил нещастна и втората си жена.
— Да, мисис Гулд, той е злодей!
— И ти все още го обичаш и държиш на него? — попита Мери, клатейки недоумяващо глава.
— Трудно можете да разберете моите чувства, миледи. Много пъти и аз самата не зная как съм могла да изтърпя ужаса на положението си и въпреки това да запазя любовта си.
В този момент от улицата долетяха силни крясъци и прекъснаха мъчителната сцена. Ирма въздъхна облекчено.
Отвън вече ясно се чуваше: „Вестник «Ню Йорк Херълд»! Убийство! Пълни подробности. Убийството на Медисън Стрийт“ Мери бързо стана, водена от лошо предчувствие.
— Баща ми живее на Медисън Стрийт!
В това време влезе слугинята и подаде вестника. Мери го грабна и бързо прочете онова, което търсеше, но още при първия ред изпищя и изгуби съзнание. Ирма и слугинята я повдигнаха и я положиха на дивана.
Компаньонката също беше смутена. Само Артур бе запазил хладнокръвие. Той взе чаша вода и започна да пръска лицето на припадналата. Ирма се наведе, взе вестника и прочете:
Мистър Шмит, мултимилионер, собственик на корабостроителниците в Бруклин, е бил намерен тази сутрин в своя дворец на Медисън Стрийт мъртъв в спалнята. От страшната рана от гърдите му леглото се е превърнало в локва кръв. По всичко изглежда, че убийството е извършено през нощта. Причината не е кражба, защото както касата с пари, намираща се в съседната стая, така и скъпоценностите дори не са докоснати. Следствието още не е определило дали това не е дело на отмъщение. Досега не е открита никаква следа от извършители.“
Ирма вдигна очи. Тя погледна Артур, наведен над безчувственото тяло на Мери. Докато го наблюдаваше, през ума й мина ужасна мисъл. Спомни си как той се беше опитал да грабне документите й, а сега дори не посегна да вземе вестника. Защо не искаше да узнае причината за припадъка на съпругата си? Нямаше никакво съмнение, че той предварително знаеше какво пишеше там.
На вратата се почука. Влезе слугата.
— Мистър Гулд, един полицай иска да говори с вас. Казва се Бърнард.
Артур кимна с глава и отиде в стаята, където го чакаше детективът. Последният се представи. Гулд го познаваше и знаеше славата му като вещ полицай.
— Мистър Гулд — каза той, — дойдох при вас по много неприятен повод. Вашата съпруга, лейди Мери, е единствената дъщеря и наследница на мистър Шмит. Моля, повикайте я тук.
— Печалното известие я разстрои — отговори Артур. — Обяснете ни как е станало така, че ние последни узнаваме за убийството, след като вече целият град знае за него.