— Не е ли тук плантаторът? — попита тя с някакъв странен глас, който се стори на Евънз мъжки. Той обаче помисли, че тя е пресипнала.
— Плантаторът може да пристигне всеки миг — отговори той.
Жената влезе в съседната стая, като заключи вратата след себе си. Тя правеше всичко така, като че ли имаше най-големи права в тази къща. Евънз се усмихна.
— Йохан Гулд ще има за какво да се зарадва. Трябва да е красавица. Има фигура на кралица. Жалко, че човек не може да й се полюбува…
Той пак се изтегна на канапето. След малко дочу долу стъпки и се ослуша. Трябва да е Гулд, или Норт! Евънз стана, излезе в преддверието и погледна надолу по стълбата. Той съгледа голямата сламена шапка и синята дреха на плантатора. Норт се качваше по стълбата. Евънз му направи знак с ръка.
— Срещна ли началника на нюйоркската полиция? — попита той натъртено. Артур вдигна очи.
— Той идва тук и пита за вас. Струва ми се, че търси нещо. Може би е още долу. Мисля, че ще се върне.
— Какво иска? — попита рязко Норт и заканителни пламъчета блеснаха в очите му.
— Иска да говори с вас.
— Нямам какво да говоря с него — каза Норт и направи няколко крачки. — Ако дойде още веднъж, изгонете го! Забранявам му да стъпва в земите ми!
— Иска да вземе лейди Ирма със себе си — добави тайнствено Евънз, — и не отстъпва от намеренията си по никакъв начин.
— Да не е дръзнал някой от вас да му каже къде е миледи?
— Никой не е произнасял нито дума, милорд.
— Веднага да се маха от земите ми!
Евънз се приближи до Норт и му показа съседната стая.
— Имате посещение — каза той с мазна усмивка.
Артур го изгледа яростно.
— Какво значи това? — попита той твърдо.
— Жената със синия воал дойде — отговори Евънз.
Норт сякаш се изплаши от това известие. Този човек като че ли му казваше нещо невероятно.
— Искам да кажа приятелката ви, жената със синия воал — каза той сега с приятелски глас. — Тя чака в оръжейната.
— Да не сънуваш — промълви Артур.
— Тя е тук. Да й съобщя ли, че…
— Махни се, клетнико! — извика Артур, побледнял и раздразнен. — Ти си сънувал!
— Как може да съм сънувал, милорд! — каза Евънз. — Аз бях трезвен като сега. Защо се изплашихте толкова? Като че ли не съм виждал тази жена толкова пъти у вас. Ето, тя сега е тук и ви чака. Това е всичко, което имам да ви доложа.
Норт остана неподвижен на мястото си. Очите му горяха. Той беше под впечатлението, че го грози страшна опасност. В стаята започна да пада мрак.
Възкръсването
В мрачната гробница, в която се намираше отвореният ковчег, мъждукаше слаба светлина.
В гробницата нямаше никой. Изведнъж клепачите на Ирма трепнаха. Ръцете й се раздвижиха и търсейки опора, се хванаха за ръбовете на ковчега. Тя се повдигна.
Норт я беше приспал с един особен прах, размесен с млякото, и сега я държеше във властта си. Той се надяваше, че след това тя ще се подчини по-лесно.
Ирма отвори очи. Скоро тяхната кротост и доброта отстъпиха място на ужаса, който я обзе. Тя се огледа. Навсякъде покрай стените бяха наредени ковчези. Силен писък се изтръгна от устата й и главата й падна върху възглавницата. Странната тишина започна да й действа. Изведнъж тя се изправи на крака и като събра всичките си сили, олюлявайки се, тръгна към вратата. Ново ужасно отрицание я вцепени: вратата беше заключена.
Мислите й се разбъркаха. Тя не знаеше къде се намира. Внезапно образът на плантатора изникна в умореното й съзнание и устните й промълвиха името Артур…
Ирма трепна. Една врата се отвори. Приближиха се стъпки.
„Това е Артур“ — помисли Ирма. Обзе я неописуем страх. Този човек присъстваше във въображението й като зъл дух. Тя трябваше да се скрие, защото ключът вече щракаше в бравата на вратата на гробницата. Ирма намери удобно скривалище в един ъгъл зад ковчезите. Вратата се отвори бавно. Ирма не смееше дори да диша.
Беше Леси. Тя държеше в едната си ръка фенер, а в другата съд с масло. Приближи се до ковчега и го освети. Като забеляза, че е празен, тя отстъпи смутено няколко крачки назад. Без да разбира какво е станало, Леси извика:
— Миледи!
Ирма позна гласа на негърката, излезе от скривалището си и се затича към нея.