— Леси, за Бога, спаси ме! — извика тя.
— Жива ли сте, миледи? — каза Леси и освети бледото лице на Ирма.
— Спаси ме, изведи ме бързо оттук!
Леси се изплаши.
— Ами ако дойде плантаторът?
— Имай милост, Леси! Ако остана още една нощ тук, ще умра!
— Ако плантаторът узнае, че съм помогнала на миледи да избяга, ще ме пребие от бой.
— Никой няма да узнае, че си ме пуснала.
— Плантаторът идва тук. Когато види ковчега празен, той вече ще знае кой ви е пуснал. Само аз имам ключ от тази врата.
— Тогава отвори един прозорец, за да помисли плантаторът, че съм излязла оттам.
Негърката явно разбра разумността на това предложение, защото отиде към един прозорец и го отвори. След като приготви и запали кандилото, тя и Ирма напуснаха гробницата.
В това време Роджър, след като видя дамата със синия воал да влиза в къщата, излезе предпазливо на пътя. Не мина много време и той видя един негър, който се беше отправил към големия обор.
Той го проследи и извика:
— Сам!
Негърът се спря.
— Ти ли си, Сам? — каза Роджър, като го приближи.
— Аз съм, милорд — изръмжа радостно негърът. — Претърсих почти всички ъгли.
— Е, откри ли нещо?
— Да не стоим тук, милорд — каза негърът, като се огледа. — Може да ни видят. Аз живея в стаята на Леси, нека отидем там!
Той тръгна напред, Роджър го последва. В стаята на Леси Самюъл разказа всичко, което беше научил от старата си приятелка.
Когато Ирма и Леси излязоха от гробницата, навън цареше пълен мрак. Леси хвана изнемощялата Ирма под мишницата и я поведе. В това време някой я повика по име. Беше гласът на Сам.
Ирма изтръпна.
— Скрий ме! — простена тя и хвана Леси за ръката.
— Не се страхувай, това е наш човек.
Сам се приближи.
— Имаме посещение, Леси — каза радостно Самюъл, без да забележи приближаването на Роджър.
— Охо — каза Леси на свой ред, — значи господинът с униформата се завърна?
— О, небеса — извика Ирма, — това е моето избавление! Роджър, вие сте тук?
Роджър ускори крачките си.
— Ирма! — извика той и протегна към нея и двете си ръце. Тя залитна напред, олюлявайки се от слабост, и плачейки, падна в обятията на Роджър.
— Клето същество, изстрадало сърце, вие се избавихте от смъртта! Горе главата! Ние ще се справим с тези престъпници! Но сега трябва бързо да се махаме оттук.
Ирма вдигна глава.
— Имате право, Роджър, аз не трябва да остана нито минута повече тук. Трябва да бягам. Вие ще ми помогнете, нали?
— Самюъл, имаш ли кон със себе си? — попита Роджър.
— Да, милорд — отвърна негърът.
— Миледи трябва да бъде отведена незабавно за Колумбия. Ние ще я придружим. Приготви се, тръгваме веднага!
Самюъл се почеса по врата.
— Да тръгнем ли? — попита той. — Ами тук кой ще остане да наблюдава?
— Най-напред ще оставим лейди на сигурно място и веднага ще се върнем тук. Аз мисля, че никой няма да успее да се изплъзне от ръцете ни. Дамата със синия воал дойде, за да чака плантатора. Не се съмнявам, че той е Гулд, или Норт.
— Да, Роджър, така е — извика Ирма. — Той е Норт.
Самюъл все още се колебаеше.
— Ако тук не остане никой, може да се случат много работи.
— Леси ще бди — каза негърката, като се приближи до Роджър. — Леси ще легне на верандата и ще гледа кой влиза и кой излиза. О, тя ще пази зорко и нищо няма да убегне от очите й.
— Можете спокойно да се доверите на тази негърка, Роджър — каза Ирма. — Тя е вярна жена.
— Ако Леси иска да пази — каза Самюъл, — тогава работата е друга.
— Роджър, къде е моята малка Лидия? — попита Ирма. — Аз трябва да я взема със себе си. Там ли е тя — в тази страшна къща?
— Не, Ирма! Детето не е тук. То отдавна се намира на сигурно място. Лидия е при Шелер, оставих ги и двамата в града.
— О, вие сте толкова добър и благороден човек! — извика Ирма, като хвана ръката на Роджър и я стисна, преизпълнена с любов и признателност. — Пак ми направихте едно благодеяние. Кажете как ще мога да ви се отплатя за всички добрини, които сте ми сторили досега?
— Като оставите всички съмнения настрани и ми подадете ръката си! И така, Леси — обърна се той към негърката, — доверявам ти се напълно. Ето това е за твоите услуги!