И Роджър сложи няколко монети в ръката й.
— О, Леси благодари на добрия маса — каза негърката. — Леси държи повече на милорда, на миледи и на Сам, отколкото на новия плантатор. Той е един свиреп тигър, както и бившият, стар или нов, Върмънт си остава същият.
— Добре, Леси. Отваряй си очите.
Роджър изведе коня си от обора и качи Ирма на седлото. Той и Самюъл тръгнаха пеша. Когато стигнаха до мястото, където бе скрил коня на Самюъл, Роджър, макар и малко неохотно, възседна крантата на негъра. Остана пеша само Самюъл.
Призори групата стигна до едно малко селище, където си почина малко. Кметът притежаваше файтон и се съгласи да отведе Ирма в града. Роджър и Самюъл възседнаха конете си и конвоираха файтона.
Пътуването мина без препятствия и още същата вечер нашите пътешественици пристигнаха в Колумбия. Малката Лидия, изпълнена с неописуема радост, се хвърли в майчините обятия, Фриц Шелер също се зарадва, като видя Ирма.
В отсъствието на Роджър беше пристигнала една телеграма от Ню Йорк на негов адрес. Шелер му я подаде и Роджър и разтвори с нетърпение.
Маршъл Бърнард му съобщаваше със съжаление, че не можел още да тръгне, но в замяна на това полицейският агент Макнийл, който ценял много Роджър, отпътувал от Ню Йорк, за да се постави на негово разположение в търсенето на Норт… „Макнийл пътува дегизиран като Астрела, дамата със синия воал, защото така той се надява по-лесно да открие този, когото търсим“ — завършваше писмото.
Роджър се развълнува.
— Ако знаех това по-рано! — извика той. — Значи онази дама със синия воал, която видях, че влиза в хасиендата на плантатора, не е била неговата съучастница, а Макнийл…
Самюъл зяпна от учудване.
— Това се казва хитрост — извика той. Идеята на Макнийл му хареса много. — Но той е сам, милорд, да не пострада!
— Ние трябва да му се притечем на помощ! Хайде, Самюъл, бързо назад!
Макнийл
В оръжейната стая на хасиендата дамата със синия воал беше седнала на едно кресло, украсено с рога от елен. Не беше свалила воала и седеше много неспокойно и самонадеяно. Изведнъж тя се изправи с решителността на човек, който е намислил нещо. Премина в съседната стая — спалнята на плантатора. Тя беше мебелирана с голяма разточителност. Един огромен креват от скъпо дърво заемаше близо половината стая. Освен него тук имаше кресла, маси от мрамор, необикновено големи огледала и каси за лед, чието предназначение беше да изстудяват помещението. Изрисуваните стени допълваха разкошната мебелировка. Дамата с воала се заинтересува от това помещение. Тя запали една свещ. Тук имаше няколко гардероба и скринове. Те не бяха заключени и гостенката можеше безпрепятствено да разгледа тяхното съдържание. На дъното на един от тях й се мярна нещо червено. Тя го извади и видя, че това е военна униформа с всички отличителни знаци на полковника.
Този мундир изглежда твърде много заинтересува дамата с воала, защото тя го взе и го отнесе в оръжейната стая. Там тя го сложи на едно кресло и го покри. След това пак седна на предишното си място. Свещта осветяваше просторната стая със слабата си светлина. Погледът на дамата се плъзна разсеяно по оръжията, които бяха закачени по стените.
Гласове достигнаха до слуха й. Тя не можа да схване думите. Приближи до масата. В този миг вратата се отвори и плантаторът се показа на прага. Той се спря за малко и огледа жената. По лицето му се изписа иронична усмивка. Той се приближи, запита:
— Кой си ти?
И тогава с едно неочаквано движение дръпна воала, преди жената да успее да се отстрани. Норт се изсмя дяволски.
— Я гледай ти, под воала се крие брадата муцуна.
Наистина това беше Макнийл. Той се приближи до плантатора и каза с твърд глас:
— Арестувам те в името на закона. Ти си Йохан Гулд!
Норт се изсмя с див глас.
— Удивителна шега! Този човек влиза преоблечен като жена в къщата ми и иска да ме арестува.
— Предай се! Ти си убиецът на корабопритежателя Шмит — извика Макнийл и понечи да хване Норт. Но той с презрение блъсна полицая и го отстрани от себе си.
— Махай се, негоднико! — изрева той. — С обикновени крадци като тебе се разправяме иначе.
— Твоите извъртания няма да ти помогнат с нищо, Йохан Гулд. Ти си разобличен! Имам доказателства, че ти си отдавна търсеният престъпник, който, преоблечен с униформата на полковник Уилсън, рани Маршъл Бърнард.