— Имаш ли доказателства за това? — попита Норт, смеейки се. — Къде са те? Не мога ли да ги видя и аз?
Макнийл дръпна покривката от креслото и откри червения мундир.
— И сега ли ще отказваш, клетнико? — извика той. В очите му горяха гневни пламъци.
Норт се вцепени пред тези необорими доказателства, но скоро се овладя.
— Какво ме интересува този мундир! Той не е мой. Кой знае от кого е останал в тази стая! А пък колкото до твоята идея да дойдеш преоблечен тук, за да ме ограбиш, и при това да разиграваш ролята на полицай, ей Богу, по-великолепно нещо от това досега не съм виждал!… Нечувана история! Собственикът на дома да бъде арестуван от крадец!… Аз съм единственият господар на тази къща и на околните полета и по силата на властта си арестувам тебе!
— Аз съм полицейският агент Макнийл — извика полицаят и с един бърз замах свали роклята и забрадката, които скриваха униформата му. — Можеш спокойно да разиграваш комедията на ограбен стопанин, обаче това няма никакво значение…
— Момчета! — извика Норт със силен глас.
Евънз и другарите му се появиха.
— Хванете този натрапник, който се е промъкнал тук, преоблечен като жена. Хванете го и го пазете добре! Той ще остане наш пленник.
Макнийл разбра, че беше изпаднал в опасно положение. Той беше сам срещу четирима. Тримата телохранители се хвърлиха като диви зверове към него и скоро той беше здраво вързан.
— По-късно ще реша какво да правите с него. Засега го пазете добре! — каза Норт.
Силвър вдигна роклята и забрадката и заедно с шапката и синия воал ги отнесе в съседната стая.
— Имаш късмет, че не си сам! — извика Макнийл с глас, треперещ от яд. — Сега ти ме държиш във властта си, но бъди сигурен, че няма да се избавиш от участта, която те очаква. Не след дълго време къщата ти ще бъде обкръжена от войници и тогава ще стане ясно на всички, че ти си убиецът Йохан Гулд. Аз те познавам! И горко ти, ако дръзнеш да посегнеш на живота ми! Това ще бъде последната мръсотия, която извършваш.
— Този човек е или луд, или някой изкусен мошеник — каза Норт. — Засега да остане тук! Но той може да има съучастници, които чакат отвън някакъв знак. Затова претърсете около къщата и после заемете постове така, че да можете да наблюдавате кой влиза и излиза оттук.
Норт излезе от стаята и отиде в салона. Телохранителите го последваха. След това се отдалечиха мълчаливо, за да изпълнят заповедите му.
Макнийл не можеше да помръдне. Хората на Гулд го бяха вързали здраво за креслото. Но все пак той имаше една надежда: знаеше, че Роджър се намира някъде наблизо.
Съмна се, а Макнийл стоеше все още вързан. Въжетата бяха се впили в тялото му и му причиняваха ужасни болки. При това го измъчваше и страшна жажда. Напразно Макнийл се опитваше да развърже възлите. Най-после умората го надви и той заспа.
Междувременно Норт откри бягството на Ирма и избухна в страшен гняв. Той ругаеше телохранителите си и ги заплашваше. Когато се поуспокои малко, той им заповяда да търсят навсякъде. Евънз, Хари и Силвър се пръснаха на различни страни… Напразно, те нищо не намериха.
През следващата нощ Евънз се върна запъхтян в хасиендата „Върмънт“. Той завари Норт още буден в салона.
— Идват! — каза припряно Евънз.
— Кой иде, подлецо? — попита Норт, без да стане от канапето, на което беше се изтегнал.
— Полицията.
— Каква полиция?
— Роджър с един негър — отвърна Евънз. — А колко още идват след тях или колко са тук наблизо, не зная.
— Какво искат тези безобразници? — почти извика Норт с рязък глас.
Евънз показа стаята, в която се намираше пленникът.
— Ами ако намерят онзи там?
— По дяволите! — изруга Норт. — Този нещастник жив ли е още?
— Бях преди малко в стаята — каза Евънз.
— Е, и какво намери там!
— Пленникът седеше на канапето със затворени очи.
— Изнесете този негодник оттам!
— Къде да го занесем, милорд? Полицаите сигурно ще го търсят навсякъде.
— Хвърлете го в ямата на дивите котки.
Евънз се усмихна лукаво.
— Вярно, там той ще бъде на сигурно място.
— Хвърлете го чак на дъното! Ти знаеш къде е ямата, нали?
— Зная, зад градината. Но ние трябва да изнесем човека от къщи. А ако до това време полицаите я обградят?…
— Проклетнико, ти си винаги по-страхлив, отколкото трябва! — кресна Норт и удари с всичка сила Евънз по лицето.