Евънз се разтрепери от гняв. Той не очакваше това от Норт, който беше по-голям престъпник от него. Посегна да се хвърли върху него, но в това време очите му срещнаха очите на Норт. А те притежаваха странна сила, една неописуема, магическа сила, която смрази Евънз.
— Какво искаш да правиш, нещастнико? — извика Норт.
Евънз не отговори.
Норт показа вратата.
— Донеси забрадката, роклята и шапката със синия воал! — заповяда той.
Евънз беше благодарен, че се е избавил от ужасните очи на Норт. Той сведе глава и след малко донесе исканите неща.
— Остави ги на този стол! — извика Норт. — Какво прави онзи разбойник?
— Не се и помръдва дори. Седи неподвижен на мястото си с глава, отпусната на гърдите.
— Извикай и другите!
Евънз изпълни заповедта. Силвър и Хари се появиха в салона.
— Хвърлете чужденеца в ямата на дивите котки!
Това беше тъкмо по вкуса им. Те изпитаха радостта на звяра, когато разкъсва плячката си.
— Няма ли в ямата и тигри… пантери? — попита радостно Хари.
— Не се бавете! По-скоро хвърлете чужденеца в ямата!
Хари и Силвър се заеха с изпълнението на заповедта. Евънз тръгна след тях. В гърдите му бушуваше страшна омраза. Макнийл, лишен от чувства, седеше облегнат в креслото. Силвър и Хари започнаха със смях и подигравки да го развързват. Евънз стоеше настрани.
— Значи искате да го хвърлите в ямата? — попита той.
— Така заповяда плантаторът.
— Много добре! Това значи с този полицай в ръце навън да попаднем сами в ръцете на други полицаи. Това, което ви очаква в този случай, можете сами да отгатнете.
Силвър вдигна глава и изгледа учудено Евънз.
— Той има право — каза Силвър, обръщайки се към Хари.
— Следвайте ме! — заповяда Евънз. — Аз ще ви покажа един сигурен път.
— Умно момче е Евънз — каза Силвър. — Той винаги знае как да постъпва.
Силвър и Хари вдигнаха Макнийл на ръце. Евънз мина напред, за да осветява пътя на другарите си. Той слезе по стълбата, която водеше за избата. Другите го следваха бавно.
На стража
Леси лежеше върху една рогозка на верандата. Тя не спеше и наблюдаваше всичко. Но въпреки това не беше открила досега нищо необикновено. Беше видяла телохранителите да влизат и да излизат често от къщи. Вратата на къщата се отвори. Леси трепна и се ослуша. Някой излизаше на верандата. Зорките очи на негърката, свикнали с тъмнината, познаха дошлия. Беше жена, с лице, покрито с плътен воал. В един миг Леси се изправи безшумно като котка на крака. Тя почака един миг, скрита зад зеленината около верандата. След това излезе от скривалището си и погледна надолу. Жената беше вече изчезнала в непрогледния мрак. Леси не я проследи, понеже беше получила заповед да стои на стража в къщата и да наблюдава всичко, което ставаше в нея.
Изведнъж до ушите й достигна лек шум, който постепенно се усилваше. Изглежда бяха хора, които се приближават и шепнат. Леси се скри отново в зеленината.
Стъпките скоро отекнаха по пътеката, Леси позна гласовете им. Тя излезе на верандата. В същото време я повикаха по име. Роджър се връщаше със Сам.
Леси се затича с пъргавина на котка и слезе твърде леко по стълбата.
— Леси е — промълви Сам.
— Има ли някой тук наблизо? — попита тихо Роджър.
— Няма никой, маса — отговори Леси, — абсолютно никой.
— Дойде ли си плантаторът?
— Не е идвал никой, маса!
— Струва ми се, че не си пазила добре — каза Роджър сърдито. — Ти си спала.
Леси поклати глава.
— Кълна се, че не е идвал никой. Само телохранителите идваха. Преди половин час излезе и една жена от къщи.
— Да не е дамата със синия воал?
— Да, маса. Жената, която излезе, носеше на лицето си воал.
— Дяволска работа — тя си отишла, а пък плантаторът не е идвал още! Да не лъжеш, Леси?
— Милорд, аз гарантирам за Леси — каза Самюъл кротко.
— Може би тя се е излъгала, тъй като не е наблюдавала добре.
Негърката поклати глава.
— Не знам дали плантаторът е вкъщи — отвърна тя. — Не съм го видяла с очи.
— Тогава трябва да пазим!
— Тихо!… Какво ли е това? — пошепна внезапно Самюъл, като вдигна ръка.
— Какво ли може да бъде? — обади се Леси. — Трябва да са телохранителите.