— Пият безобразниците проклети — промълви Роджър.
— Милорд, аз ще се вмъкна в къщата и ще видя дали плантаторът е там — каза Самюъл. — Ако е там, ще ви дам знак.
— Опасно е, Самюъл.
— Не се безпокойте! Аз умея да се пазя, пък и никой няма да ме чуе, понеже съм бос. Ако не намеря никого, ще се върна пак тук.
— Там е работата, че ние не знаем дали дамата със синия воал е била синьора Астрела — каза Роджър. — Едно обаче е сигурно: Макнийл се намира тук наблизо и ми се ще да повярвам, че жената, която Леси е видяла преди, е била преоблеченият Макнийл.
— Ако той е наблизо, опитайте, може би ще го намерите — отговори Самюъл. — Леси ще остане да пази на верандата. А после ще се съберем пак тук.
Роджър се съгласи. Той се запъти към групата дървета, а Самюъл и Леси тръгнаха към верандата.
— Бъди внимателен, Сам! — пошепна негърката на стария си приятел.
— Телохранителите пият и пеят, Леси. Бъди спокойна — те няма да ме забележат. А даже и да ме видят, те не знаят, че съм на полицейска служба.
Леси кимна. След това тя остана да пази на верандата, а Самюъл отиде до вратата и я отвори много предпазливо. По шума, който достигаше до него, той заключи, че телохранителите са горе. Те бяха толкова пияни, че не чуха лекия шум, предизвикан от отварянето на вратата. Самюъл се спря за няколко мига. Като се убеди, че тримата пеят безгрижно, той реши да отиде нататък. Мина безпрепятствено стълбата. В това време телохранителите се чукаха с чаши и пиеха за свое здраве.
— Тишина! — извика някой от тях.
— Евънз има думата — каза Силвър с надебелял език. — Той е човек с извънредни способности. Да живее Евънз!
— Надявам се, не знаете, че аз съм ваш началник — каза Евънз с решителен глас.
— Да, ти ще ни ръководиш — каза Силвър.
— Слушай, Евънз — извика Хари, — тази работа не ми харесва. Каква полза имаме от това да стоим тука и да се напиваме? На мене ми трябват пари! Чуваш ли, пари!
И той удари с юмрук по масата с такава сила, че всички чаши издрънчаха.
— Но ние живеем тук твърде добре, нищо не ни липсва — забеляза Силвър.
— Този дявол Норт трябва да ни даде пари — извика Хари и пак удари по масата. — Аз искам пари, много пари!
— Слушайте, искате ли да ми се подчинявате? — попита Евънз.
— Ако ни помогнеш да се сдобием с пари, да! Ама ние искаме много пари! — отговори Хари. — Какво може да ни направи той, ако му задигнем всичките пари?
— Вярно, ние го държим в ръцете си — потвърди Силвър. — Той трябва да ни даде всичко, което му поискаме.
— Направете това, за да ви застреля веднага — каза Евънз. — Едва ли работата ще се уреди така лесно, както си въобразявате.
— Остави само Евънз да говори! Той познава Норт по-добре от нас — извика Силвър.
Самюъл от стълбата чу приблизително всичко, което казаха тримата. Но той искаше да разбере нещо повече, да види отблизо тези, когото наричаха свой началник. И той имаше дарбата да се промъква безшумно като котка и така се качи горе.
Сега тримата не пиеха, защото бяха заети с нещо по-важно. Личеше, че Евънз беше пил по-малко от другите двама. Изражението на лицето му показваше, че той крои някакви планове. Ако някой сега влезеше в разпра с бившия учител, би си изпатил зле. Той беше в състояние да направи всичко. Силвър го гледаше като някой пророк.
— Ако искаме, можем да имаме всичко в ръцете си — каза Евънз. — Всичко зависи само от това да издебнем сгодното време!
— Гръм и мълния! Щом е така, тогава да почваме! — извика Хари, като скочи от мястото си.
— Стой на мястото си! — заповяда Евънз. — С викове няма да стигнем далече. Ние трябва да постъпим по съвсем друг начин.
— Довери се на Евънз — подхвърли Силвър. — Евънз, обещаваме ти отсега нататък да се съобразяваме точно с всички твои заповеди.
— Давате ли ми право да наказвам непослушанието?
— Ако намериш за уместно.
— Тогава, поемам ръководството.
— Знаеш ли къде се намира сега Норт, Евънз? — попита Хари.
Самюъл напрегна внимание.
— Ще го чакаме, докато се върне — каза Силвър. — А когато дойде, ще трябва да извади парите си.
— И ти мислиш, че той ще даде парите си? — попита Евънз иронично.
— Разбира се — каза Хари на свой ред.
— Добре, тогава нека направим така, както ни заповяда Евънз — отсече Силвър.