— С Норт можем да преговаряме само тогава, когато го държим здраво в ръцете си каза Евънз.
Другарите му одобриха.
— Какво може да направи той, когато му покажем, че е в нашата власт — продължи Евънз и очите му засвяткаха от омраза.
— Имаш право — каза Силвър. — Ти си човекът, който разбира от работата си.
— Няма защо да чакаме завръщането му, защото кой знае кога ще се върне. Ние ще го търсим и ще го хванем.
— Така трябва да направим! — извика Хари и пак удари масата с юмрук.
— И тогава ще го принудим да ни каже къде са парите му! — добави Евънз. — Ако не иска да говори, аз зная средство да го принудя за това.
Силвър стана.
— А сега подире му! — извика той.
— После ще се спогодим как ще разделим имението помежду си — каза Евънз. — В случай че не можем да се разберем, ще го продадем и ще си поделим парите. Всички ще вземем равни части, които ще бъдат достатъчни да ни направят богати за дълго време. Да не си въобразява Норт, че ще бъдем негови подчинени завинаги? Той ни третира като слуги. Работите трябва да се изменят! Ние трябва да бъдем негови господари!
— Да, ние трябва да бъдем негови господари! Добре го каза, Евънз! — извика Хари, а Силвър кимна с глава в знак на съгласие.
Като разбра, че тримата се канят да излязат, Самюъл се спусна безшумно по стълбата, отвори вратата и напусна къщата.
Какво да се прави?
Роджър и Леси чакаха завръщането на Самюъл, скрити под дърветата. От мястото, където се намираха те, можеше да се наблюдава вратата на хасиендата.
Леси беше неспокойна. Тя направи няколко крачки, защото беше видяла нещо, което Роджър не беше забелязал. След това се върна пак при него.
— Чувате ли? — каза тя тихо.
Роджър се ослуша и до неговите уши достигна един странен шум.
— Какво е това? — промълви той.
— Някой стене, маса! — отговори негърката.
Роджър помисли веднага за Самюъл.
— Трябва да отида в къщата, за да видя какво са направили телохранителите със Самюъл — каза той решително.
Леси хвана Роджър за ръката и каза:
— Не отивайте! Това не е Сам. Стенанията идват от друга страна.
Когато горе песните престанаха, Роджър се ослуша внимателно. В този миг нощната тишина отново бе нарушена от сподавени стенания, които наподобяваха сетните издихания на умиращ.
— Кой ли стене така, Леси? — попита Роджър.
— Може да е лейди Елен, милорд, може би й се е случило някакво нещастие. Ако не се лъжа, тези стенания идват от ямата, която се намира в дъното на градината. По-рано в тази яма бившият плантатор отглеждаше няколко пантери и диви котки, но сега тя е празна.
— Наистина ли лейди Елен още живее?
— Да — отговори Леси, — виждала съм я да обикаля нощем. Тя не се е удавила в кладенеца, а само е направила плантатора да повярва, че това е станало. През деня тя се крие някъде. Бедната… Тя е много добра жена, маса. Оказвала е много пъти помощ на нещастните негри, осакатени от бой…
— Тогава трябва да разберем дали не й се е случило някакво нещастие.
— Тихо, маса, идва Сам!…
Леси имаше право. Самюъл се приближи бързо, но безшумно.
— Милорд — каза той, — плантаторът не е тук!
— Не е ли тук? Ами къде ли може да бъде? Нали Леси каза, че никой не е излизал от тази къща, освен дамата със синия воал!
— Евънз, Силвър и Хари ще тръгнат да търсят плантатора — продължи Сам. — Ако Норт си беше вкъщи, тримата телохранители не биха се съветвали как да му вземат парите.
— Тази къща да не е омагьосана? — извика Роджър буйно.
— Норт нито е хвръкнал, нито е станал невидим, а пък отдавна зная, че той, а не някой друг е плантаторът. Как да повярвам, че се е измъкнал оттук незабелязано!
— Трябва да е усетил опасността, която го застрашава, милорд.
— Значи Леси го е оставила да се измъкне.
Леси се закле, че плантаторът не е излизал от къщи.
— Какво да правим сега? — промълви Роджър.
— Евънз, Хари и Силвър са негодяи — каза Самюъл. — Те знаят, че плантаторът е преследван и че той е Норт. И сега искат да извлекат полза от това.
— Е, добре, аз ще отида при тях и ще ги принудя да ми кажат къде се намира Норт — заяви Роджър.
— Те няма да кажат нищо, милорд — възрази Самюъл.
— Добре, ще ги принудя тогава с револвер в ръка! Хайде да вървим!