— Но как попадна в тази дупка, Макнийл?
— Откъде да знам. Онези мерзавци с униформите ме хванаха и вързаха и на това отгоре ме оставиха гладен и жаден. А когато разбраха, че познах Гулд, или Норт, те се нахвърлиха върху ми като кучета. Изглежда, че след това съм загубил съзнание… Г-н полковник, плантаторът е Норт. Аз намерих червената му униформа… Когато дойдох тук, преоблечен като жената със синия воал, и поисках да го арестувам, той заповяда да ме вържат.
— Да, и Норт е взел роклята, воала и шапката, преоблякъл се е и е напуснал къщата. Ние обаче трябва да го намерим.
— Ще ви придружа, г-н полковник. Аз трябва да си отмъстя на онези подлеци. Вижда се, че той ги е взел със себе си.
— Не, и те го търсят, защото искат да му вземат парите. Къщата е празна, Макнийл. А сега да те изведем оттук.
— Не вярвах, че ще бъда избавен — каза Макнийл, като направи усилие да стане. Това обаче беше свръх силите му. Само с помощта на Роджър и Леси той можа да стигне вкъщи. Тук беше принуден да седне на дървената стълба, защото не можеше да върви по-нататък.
Роджър излезе, за да види дали се връща Самюъл. Макнийл дишаше тежко.
— Дай ми, моля ти се, една глътка вино! — обърна се той към Леси.
Леси отиде горе и се върна с пълна чаша, вероятно забравена от телохранителите.
Макнийл я изпи с удоволствие. Поиска да стане, но се отказа от намерението си. Остана да чака полковника, седнал на стълбата.
Салджията Пен
Недалече от хасиендата течеше широка река, на брега, на която беше разположена къщата на салджията Пен.
Старият Пен, бивш моряк, беше запазил живостта и доброто разположение на духа си чак до напредналата си възраст. Други обслужваха плаващия мост, който съединяваше двата бряга. Пен стоеше повече в бюфета и прислужваше на пътниците.
Сутринта на следващия ден Норт, носейки един скъп куфар, пристигна в заведението на стария моряк. Пен стана да го посрещне, както правеше с всеки новопристигнал.
Артур поръча вино и закуска. Старецът повтори поръчката на едно дванадесетгодишно момиченце и счете за свое задължение да седне при новия си гост.
— Сигурно отивате в Колумбия, милорд? — попита той.
— Щях да бъда много по-доволен, ако не се налагаше да отида… Много съм уморен. Няма ли тук някой, комуто бих могъл да се доверя?
— Може би на дъщеря ми Милия, която видяхте да прислужва на пътниците. Тя язди кон като мъж.
Норт го погледна изпитателно.
— Имате ли перо и мастило? — попита той.
— Мисля, че да, милорд.
— Донеси ги тогава!
Пен се отдалечи. В това време се показа Милия, момиченце, добре развито за възрастта си, и донесе вино, хляб, шунка и масло.
— Искаш ли да ми направиш една услуга? — обърна се Норт към нея. — Ще ти платя добре.
— С удоволствие, милорд, какво ще заповядате?
— Ще занесеш едно писмо в Колумбия.
— Защо не, веднага.
— Тогава се приготви!
Милия каза няколко думи на баща си и тръгна към дървената постройка, в която се намираха стаите за живеене.
Старият Пен донесе хартия, перо и мастило. Норт написа няколко реда и запечата писмото.
Милия се върна в чакалнята и заяви, че е готова за път.
Норт я попита дали може да вземе кабриолет, защото на връщане ще доведе една дама от града.
— Разбира се, милорд. След пет минути кабриолетът ще бъде на моста — каза Милия и бързо излезе.
Норт беше много доволен. Напълни си чашата, наля и на стареца. С това той го спечели.
— За ваше здраве, милорд!
— Ще остана при вас — каза Норт. — Можеш ли да ми дадеш стая, където да дочакам пристигането на дамата, на която изпратих писмото? Ето ти и парите.
Артур сложи една златна монета на масата и така още повече се издигна в очите на Пен.
— Сигурно любовна среща — каза Пен, като се усмихваше със задоволство.
— Да — кимна Норт. — Но желая да остане в тайна!
— Можете да разчитате на дискретността ми, милорд — отговори Пен и изпразни чашата.
Милия изведе на подвижния мост един силен кон, впрегнат в лек кабриолет, и се върна в стаята.
— Кажете сега, милорд!
— Ето писмото, дете мое — каза Норт. — Иди бързо в града. В хотела живее една дама на име Ирма Олденбург. Запомни добре: Ирма Олденбург! Ще й предадеш това писмо. Ако те попита кой го изпраща, ще й кажеш, че е от полковник Роджър. Няма да забравиш това име, нали?