— Добре, милорд, няма да забравя: полковник Роджър.
— Ще й кажеш още, че полковникът се намира тук и я чака.
— Добре, милорд.
— Ако лейди Олденбург тръгне с теб и поиска да й опишеш външността ми, ще и кажеш, че полковникът е висок, широкоплещест мъж, с кестенява брада, облечен в униформа на полицай от Ню Йорк.
— Добре, милорд, това ли е всичко? — попита Милия нетърпеливо.
Старият Пен се засмя с удоволствие.
— Сега тръгвай! Ако доведеш дамата, ще ти платя добре за услугата.
Милия се качи на подвижния мост и той се понесе бавно към отсрещния бряг.
Норт поръча още едно шише вино. Когато Пен го донесе, той му направи знак да напълни и двете чаши.
— Слушай, Пен — каза той, — искам да направя една шега, но за това ми трябва твоят плаващ мост.
Пен опули очи.
— Плаващият мост ли? — попита той.
— Само този ли имаш, или разполагаш и с друг?
— Имам още един, милорд, в случай че другият се повреди.
— Добре, ти ще използваш него, а аз ще взема този под наем.
— Но как така, милорд?
— Много просто. Когато довечера пристигне момиченцето с дамата, аз ще премина оттатък, тоест аз и ти, за да ги посрещнем. Ти ще кажеш на момиченцето да почака с кабриолета на брега, като остави лейди на моста. За останалото ще се погрижа аз.
— Да, милорд, но трябва да има машинист на моста.
— Не бери грижа за това, приятелю, аз съм инженер и умея да управлявам моста.
— Още нещо, милорд, нали после ще ми върнете моста?
— О, разбира се! Страх те е да не избягам с него ли? — каза Норт. — Можеш да бъдеш спокоен, нямам нужда от твоя мост. Ще го намериш на брега малко по-надолу по реката. В това време ще си служиш с другия мост.
При все че виното го бе направило по-отстъпчив, виждаше се, че Пен не бе склонен да сключи подобна сделка с Пен.
— Ти не ме познаваш — каза Норт, като видя, че Пен се колебае — и затова моето предложение ти се струва малко странно. Готов съм да ти предложа гаранция.
Лицето на Пен светна, като чу тези думи.
— Аз имам голямо доверие във вас, милорд! — каза той. — По лицето ви се познава, че сте благороден човек… Започнах да разбирам как стои работата… Готвите се да отвлечете жената.
— Така е, Пен — отговори Норт. — Ти трябва да знаеш всичко: става дума за собствената ми жена. Нея искам да отвлека.
— Вашата жена ли, милорд?… Дявол да го вземе, това се казва шега!… Вижда се, че е избягала… Но как така, вие сте благороден и елегантен мъж!
— Случва се понякога — домашни разправии. Жена ми ме напусна, но аз я обичам много… Тя трябва пак да бъде моя каквото и да ми струва! Ако знае, че се намирам тук, тя няма да дойде, затова прибягнах до тази хитрост.
— Щом е така, разчитайте на мен, милорд — каза старият Пен, — жената принадлежи на мъжа си. Поверявам ви моста си.
— Ето ти сто долара за услугата.
Пен ги прибра в джоба си. На лицето му се изписа благодарна усмивка.
— Добре, разбрахме се. Когато дъщеря ми пристигне с жена ви, ще преминем с моста оттатък. Моряците ще останат тук, за да дойдат с другия мост… Вие ще се скриете в машинното отделение. Аз ще доведа лейди на моста и след това ще се върна при дъщеря си. Тогава вие ще отплавате на известно разстояние, ще оставите моста на брега и ние ще си го приберем.
— Добре, разбрахме се — каза Норт и подаде ръка на стареца.
— А после къде ще заминете, милорд?
— Още не съм решил.
— Колата ми е на ваше разположение, милорд.
— Отлично, веднага ще замина с нея.
В това време Пен се беше загледал в група хора, които се приближаваха към къщата му.
— Какви ли са тези хора, приличат на войници?… Недалеч от тях ги следва един негър… Заклевам се, че това е бившият роб Самюъл, който стана полицейски агент.
Норт стана. Наистина това бяха Евънз, Хари и Силвър.
— Тези хора не трябва да ме видят, не трябва и да знаят, че се намирам тук. Ще ида във вашата стая.
— Добре, милорд, оставете ги на мен — отговори Пен.
Артур напусна предпазливо чакалнята.
След малко тримата влязоха, напрашени от главата до петите.
Пен беше махнал бутилката и чашата на Норт и сега седеше до масата пред пълна чаша и остатъка от закуската.
— Има ли тук една жена със син воал? — попита Евънз, като се приближи до Пен.