Ирма беше пребледняла като мъртвец.
— Значи този човек те изпрати тук? — обърна се Шелер към Милия.
— Да, той… Простете ми, че ви излъгах!… Видът на лейди и плачът на това мило момиченце ме трогнаха и аз повече не можех да се преструвам…
— Но коя си ти? — попита Фриц Шелер.
— Дъщерята на…
— Ти постъпи благородно, защото с признанието си предотврати едно голямо нещастие… Слушай! Ние трябва да хванем този човек, той е престъпник, търсен отдавна от полицията. Ти ще ни помогнеш за това. Ще направим така: ще отидем всички заедно.
— Но тогава той ще ни види и ще разбере веднага, че съм го издала.
— Остави ме да се доизкажа! Преди да стигнем до реката, аз и детето ще слезем, а ти и лейди ще отидете сами на брега. Ще бъде вече тъмно и аз ще мога да се промъкна незабелязано.
— Но какво можете да сторите на този страшен човек? — попита Ирма.
— С помощта на моряците ще го хвана и ще го задържа — отговори Шелер.
Милия като че започна да съжалява за своята откровеност.
— Тогава по-добре да не отиваме, миледи — каза тя. — Ще се върна и ще му предам, че не искате да дойдете…
— Невъзможно! — извика Фриц Шелер. — Аз трябва да заловя този човек, затова ти ще заведеш и трима ни.
— Мистър Шелер… — опита се да се намеси Ирма.
— Това трябва да стане, графиньо! — прекъсна я бързо Шелер. — Ако отида сам, Норт ще успее да се укрие, а с вашата помощ се надявам да заловя този демон.
Милия започна да се страхува.
— Татко ще ме изгони от къщи, когато научи, че аз съм виновна за всичко това — каза тя.
— Не се страхувай, дете мое! — отговори Шелер. — Лесно ще се разберем с баща ти, остави това на мен и няма да съжаляваш!
Лидия се радваше много, защото щеше да тръгне с любимата си майка. Вече не плачеше, само искаше по-скоро да я облекат.
— Да бъде, както искате — съгласи се най-после Ирма.
— Къде е файтонът, момиченце? — попита Шелер.
— В един хотел край града — отговори Милия.
— Тогава да тръгваме, графиньо.
Ирма се подчини неохотно и нерешително, защото предчувстваше, че я очакват нови, още по-страшни премеждия.
В клопката
Пен обслужи клиентите си и седна до Сам, за да го разпита за някои, които подозираше.
Норт седеше в стаята. Като размисли, той разбра, че положението му не е блестящо. От една страна, той искаше да се махне колкото може по-скоро от това място, а от друга, да остане, за да дочака идването на Ирма. Макар и престъпник, Норт беше интелигентен човек. Съпругът на Ирма фон Хоенщайн и на Мария Шмит не беше роден за плантатор. Обстоятелствата го бяха принудили да живее заедно с вулгарни престъпници, от които сега искаше да се отърве завинаги. Норт разбра, че Евънз го беше издал на другарите си и че те го преследваха, за да го ограбят. Но той вече беше взел мерки. Преди няколко дни беше писал под името полковник Уилсън на фирмата „Милтън Брадърс“ в Нови Орлеан, която се занимаваше с покупко-продажби на недвижими имоти в южните щати. Той, Върмънт, я беше натоварил да продаде бързо плантацията, защото мислеше да замине за Индия. В писмото молеше фирмата да се поинтересува само за купувач и да не завързва кореспонденция по въпроса, защото след няколко дни щял да се представи лично — в Нови Орлеан.
Норт искаше да изчезне от тази област, където следите му бяха открити, и по възможност да се махне и от Съединените щати. Но той познаваше упоритостта на тяхната полиция и затова трябваше да действа с голяма предпазливост.
Планът му се състоеше в следното. Реката, където беше спрял, се вливаше в голямата река Алабама. С моста, нает от стареца Пен, мислеше да слезе до устието й. Там щеше да намери кола и коне, които да го отведат до най-близкото пристанище на Алабама, откъдето с параход да стигне чак до устието й. Оттам с железницата до Нови Орлеан. Стигнал веднъж в този голям град, след като продадеше имота, лесно можеше да отплава за Англия. И през ум не му минаваше да ходи в Индия. С това той искаше само да заблуди полицията. В многомилионния Лондон трудно можеха да го открият. Норт беше уверен, че с пари всичко се постига. С тяхна помощ се надяваше да си купи документ за титла и под името лорд Дарлинг да се движи във висшето общество на столицата.
Но имаше нещо, което пречеше на Норт да изпълни плана си. И в неговия живот, както и в живота на всички големи престъпници, жените играеха фатална роля. Любовта към жена му го завладя отново с непобедима сила. Към нея се прибави и ужасната ревност от полковник Роджър — един опасен съперник. Миналото възкръсна пред него. Примамливите картини на едно отдавна отлетяло щастие преминаваха през главата му с шеметна бързина. Гордата аристократка беше пожертвала за него всичко: благородно име, чест, родителска любов, светло бъдеще, наследството от много милиони — само и само да му принадлежи. О, колко горда беше тя и сега, в положението си на обикновена жена!… Той беше се запознал с нея във Филаделфия… Възвишената й красота, която се бе запазила и досега, и дивният й глас го бяха омаяли и потопили в едно неповторимо блаженство… Но сега… Не беше ли лудост от негова страна да се опитва да се приближи още веднъж до нея? Макар че Ирма му беше дала ясно да разбере, че той не може да разчита повече на взаимност, страстта го заслепяваше и го караше да забрави всякакво благоразумие. Той знаеше добре, че ако остане тук, поставя живота си на карта, и въпреки това остана, защото… защото искаше поне още веднъж да я владее без детето й. Да, само веднъж, а после… после?… Злобни пламъчета святкаха в очите му.