Вирджиния Хенли
Графиня робиня
Глава 1
Лейди Даяна бавно се разсънваше. Въпреки ранния утринен час леглото наново я съблазняваше да се отдаде на любимото си забавление. Напоследък поведението й се бе променило изцяло. Беше престанала да сдържа недоволството си, не желаеше да бъде контролирана.
Когато усети напрегнатата мъжественост, от устните й се изтръгна страстна въздишка. През тялото й премина чувствена тръпка. Той нямаше да приеме отказа й, защото на него не можеше да се отказва. Беше тъмна сила, властна и опасна точно какъвто трябваше да бъде един мъж. Цялата се разтапяше, като усещаше самоувереното му настъпление.
Зърната на гърдите й се втвърдиха, усети болка. Женската й същност се изпълни с приятно усещане. Ръката му се плъзна под нощницата и обхвана нежните й младежки гърди. Дишането й се учести. Въпреки че се чувстваше грешница, Даяна пропъди беглото чувство на вина, завъртя се и се изви като струна от приятната възбуда, с която той я изпълваше…
Свещта внезапно угасна и тя възропта. По дяволите, беше стигнала до средата на най-интересната глава. Отдръпна ръка от гърдите, които още я боляха и затръшна книгата за интимния живот на крал Чарлз II, която четеше.
Даяна запали отново свещта, довърши главата и въздъхна с копнеж. Предпочиташе да бе живяла във всеки друг исторически период, а не по времето на крал Джордж. Сега всички мъже бяха суетни контета, които се перчеха с напудрени перуки, ветрила и начервени устни. Защо не се бе родила през Средните векове, когато мъжествени рицари превземали с щурм замъците и похищавали жените в тях, или по времето на кралица Елизабет I, когато смелите й моряци отвличали жените заедно със съкровищата. По време на Реставрацията пък шикозните кавалери подражавали на лукавото отношение на крал Чарлз към жените, така че животът на едно седемнадесетгодишно момиче бил възхитителен, вълнуващ и наистина си струвало да се живее.
Сега контетата подражаваха на принц Джордж, известен като Прини1. Всъщност името му казваше всичко — той беше мекушав, глупав и тъп човек.
Когато се наведе да угаси свещта. Даяна мерна образа си във висящото огледало. Беше красива като английска роза която се готви да разцъфти. Златисторусата й коса се спускаше на къдри под кръста, виолетовите й очи блестяха от очакване, тялото й беше гъвкаво — имаше дълги крака и напиращи гърди. В огледалото видя обаче само широката нощница, с която спеше. Намуси се, не защото нощницата беше грозна, а защото беше твърде порядъчна дреха.
Господи, как беше започнала да мрази всичко порядъчно! Почтеността бе силата, която ръководеше леля й Прудънс и мерилото, което тя използваше за всяко нещо, свързано с Даяна.
Преди две години, когато почина, сър Томас Девънпорт остави на дъщеря си Даяна цялото си богатство, великолепна библиотека и къща на Гросвънър Скуеър. Разбира се, всичко беше под попечителство, докато тя навърши осемнадесет години. Нейни попечители бяха по-младият брат на баща й Ричард Девънпорт и неговата съпруга Прудънс. Те незабавно се пренесоха на Гросвънър Скуеър, за да се грижат за нея. На петнадесет години Даяна беше послушно дете, което не вдигаше глава от книгите. Но когато навърши седемнадесет, започна да проявява нарастващо своеволие, което определено тревожеше пуританската същност на настойницата й.
Даяна въздъхна, духна свещта и се сви под завивките. Надяваше се, че сънят ще я дари със сънища за сладострастните дни на крал Джордж.
Прудънс се приготвяше да си ляга. Приближи се към съпруга си. Нощното й боне, цялото в къдри, беше здраво завързано под гънките на двойната брадичка и закриваше челото до веждите.
„Добре, че е така“, мислеше си Ричард, като потисна тръпките при мисълта да види изведнъж цялото това изобилие на плът.
— Далече съм от мисълта да критикувам нашата Даяна, Ричард, но тя отново пренебрегна поканата на лейди Сефтън само за да продължи да чете в леглото онези дяволски книги. Толкова много четене няма да се отрази добре на едно младо момиче. Господ знае какво има в някой от онези томове! Четенето може да я наведе на противни… желания.
Ричард реши, че неохотата на Прудънс към интимните взаимоотношения и фактът, че поставяше греховете на плътта начело на забранените за споменаване неща, бяха за предпочитане. Като се вгледа в изобилието от бял памучен плат, който обгръщаше тялото на жена му, той си помисли мрачно: „Чудно е защо не си е сложила и бели ръкавици, в случай че й се наложи да се справя с «онова отвратително нещо»!…“ После мисълта му се върна на въпроса, който обсъждаха:
— Библиотечната сбирка на брат ми струва цяло състояние. Съгласен съм, че книгите оказват лошо влияние. Опитвам се да намеря купувач на цялата библиотека.