Даяна обаче не загуби дар слово. Гневът й избухна, отвързвайки езика й.
— Ти, похотлива свиньо! Утолявай жаждата си другаде! — Замахна с крака си и го удари по пищяла. Уви, сандалът не пазеше пръстите й и тя усети твърдата кост и мускулите.
— О-о-х! — изстена тя.
Графът ловко улови крака й, забавлявайки се, че тя понесе болката, предназначена за него. Като го държеше здраво, той проследи с поглед очертанията на дългото бедро.
Разярена, тя извади една от стрелите в златистия колчан и я заби в ръката му. Когато той не реагира, Даяна повтори още по-силно. Този път той отслаби хватката си, но преди да я пусне, ръката му бавно се плъзна нагоре по бедрото.
Лицето на Даяна стана кървавочервено. Изведнъж изпита страх от силния мъж, който си играеше с тялото й сякаш тя беше застанала на показ за негово лично удоволствие. Потърси отчаяно Алегра, но не я видя. Платформата бе пренаселена от дами в различни костюми — една балерина беше притисната до овчарка, която на свой ред усещаше лакътя на един ангел.
Даяна се озърна в морето от мъжки лица, които се смееха, оглеждаха се с похотливи погледи и се провикваха към някакъв техен познат, маскиран като Купидон. Изведнъж разбра, че мястото й по всяка вероятност не бе тук — облечена в този предизвикателен костюм. Отначало всичко изглеждаше само едно дръзко приключение. Сега обаче започна да се съмнява, че е постъпила разумно, като дойде в Пантеона под прикритието на маската. Вероятно това място беше твърде светско за една неомъжена млада дама.
Граф Бат не можеше да откъсне очи от момичето със златистата коса. Очевидно бе жена със съмнително поведение, но беше твърде млада и вероятно бе в играта съвсем от скоро. Обикновено го привличаха по-възрастни жени с опит, но това очарователно създание излъчваше естествена красота, чиято свежест и жизненост тази вечер го бяха съблазнили. Реши, че ще я има. Няколко пъти помаха на Купидон, както всички мъже около него.
Ангелът, който беше до Даяна, се пресегна и изскубна маската й.
— Ще пасне идеално на костюма ми. Имате ли нещо против?
— Разбира се, че имам — отвърна Даяна стъписана, че някой може да я познае. — Върви да свириш с глупавата си арфа на друго облаче! — изкрещя тя и грабна маската, за да прикрие лицето си. После погледна към пронизителните черни очи, когато почувства, че някой я повдига от платформата.
— Какво правите, по дяволите? — извика Даяна, като усети пода под краката си.
Мъжът се засмя иронично.
— Току-що те купих, Диана.
— За какво говорите, дявол да Ви вземе? — едва успя да проговори, като го чу да произнася името й. После осъзна, че я нарича с името на богинята.
— На търга. Купидон е включил в търга всички млади нимфи на платформата и аз току-що спечелих наддаването за теб.
— Но това е невъзможно — запротестира Даяна ужасена.
— Целта е благородна, бонбонче. Целта е благородна, уверявам те.
Съвършено спокоен, граф Бат се пресегна и взе две чаши шампанско от сребърния поднос, когато прислужник в ливрея мина наблизо:
— Нека двамата утолим жаждата си тази нощ.
Дълбокият му глас беше опасно прелъстителен. Той я впечатли по странен начин, което я шокира. Намекът, който направи, в съчетание с резониращия му глас, накара тялото й да реагира чрез най-интимните й места. Почти паникьосана, Даяна плисна съдържанието на чашата върху лицето му и избяга.
Глава 4
Като стигна до вратата видя Алегра. Държеше пелерината и я чакаше, за да се измъкнат. Даяна бързо я наметна.
— Не трябваше да идвам.
— Не се прави на толкова скромна пред мен, миличка. Отложи го за студената светлина на деня.
Пробивайки си път към Гросвънър Скуеър, Даяна започна да се смее:
— Съжалявам. Всъщност се забавлявах така, както никога досега, докато онзи отвратителен човек не ми натрапи вниманието си.
— Онзи отвратителен човек е граф Бат.
— Господи, но аз му лиснах шампанското в лицето!
— Надявам се това да е охладило страстите му.
Когато завиха надолу по улица „Норт Одли“ по посока на Гросвъиър, една черна карета спря до тях. Вратата се отвори и силна ръка повдигна Даяна от земята и я настани върху кадифената възглавница вътре.
Тя изпищя.
— Не се паникьосвайте. Вече се познаваме и осмелявам се да твърдя, че още преди да е изтекла нощта, ще бъдем още по-близки…
Даяна разпозна гласа, което още повече я уплаши.
— Как се осмелявате да говорите с мен като с лека жена? Какво, по дяволите, искате?
— Това, за което съм платил, скъпа. — Той помълча, а после разчленявайки думите си, добави: — Може би и едно извинение за шампанското?