— Аз да се извинявам? — попита Даяна разярено. — Вие трябва да ми се извините, защото държахте крака ми.
— Съжалявам, че съм го направил. Бих предпочел да погаля гърдите Ви.
Дъхът й спря. Тя се страхуваше не само от него — започваше да се страхува и от себе си, от реакциите си към този опасен човек. Чувстваше, че той силно я привлича, но на всяка цена трябва да го отблъсне. Изведнъж осъзна, че каретата се движи.
— Къде ме водите?
— В градската ми къща. Не е далече.
— Сър, не можете да направите това! Грешите, като мислите, че съм паднала жена. Всъщност аз съм лейди, но съм маскирана — призна си Даяна.
Той се засмя. Звукът беше дълбок и застрашителен.
— Не мисля, че сте лейди.
— Защо смятате така?
Той драсна клечка кибрит и запали лампите. Лицето му остана в полусянка, но нейното беше обляно от светлина.
— Действително сте достатъчно красива, за да бъдете лейди, пък и езикът Ви е грамотен. Играта обаче свърши. Вие бяхте придружавана от Алегра. Тя има едно от най-добрите училища за езда в Лондон и снабдява с кобили половината от аристократите.
За момент Даяна не можа да разбере значението на думите му, но когато ги осъзна, се изчерви до корените на косата си. Това значеше, че Алегра е Мадам!…
Той видя как червенината я обля. Искаше му се да изучи тази красота, която бе зърнал само за миг под маската. Но каретата се движеше вече по улица „Джърмин“ и реши да й позволи да задържи маската, докато влязат в къщата.
Когато й подаде ръка, тя изрече ядосано:
— Не мога да вляза в дома Ви.
— Аха, нещата започват да се изясняват. Вие сте разбрали кой съм и сте решили да получите най-високата цена.
— Не! Да, т.е. зная кой сте!
На устните му се появи цинична усмивка.
— Тогава елате да преговаряме.
Обзе я изгаряща вълна от ярост. Никога досега не беше срещала толкова арогантен човек. Трябваше да получи урок и тя щеше да му го даде. Бързо започна да обмисля плана си.
Като същинска богиня Даяна му подаде ръката си и му разреши да й помогне да слезе от каретата. Той отключи вратата и отпрати иконома, който се стопи в тъмнината, щом видя, че графът не е сам. Похитителят с жест й показа стълбите и Даяна се изкачи до първия етаж, като че ли се изкачваше на Олимп, давайки възможност на мъжа след нея добре да огледа красивите й крака.
Докато графът палеше лампите във великолепно обзаведената всекидневна, Даяна бавно се разхождаше и преценяваше мебелировката с критично око. Огледа материята, с която бяха облицовани стените, кожените кресла, картините на Ван Дайк и заяви:
— Доста мъжка обстановка.
— Надявам се, че е така — отговори той с тон, от който личеше че се забавлява. Отиде до масичката с питиетата и наля две чаши.
— Какъв смел мъж сте! — отбеляза Даяна, като се вглеждаше във виното.
— Хващам се на бас, че няма да излеете и втората чаша върху мен. — Той вече не можеше да сдържа задоволството, нито трепета от очакваното забавление.
— Може да загубите облога — предупреди го тя безгрижно. Отпи, като го погледна през ръба на чашата и добави: — Ето значи как става това. — Сведе мигли: — Можете да започнете преговорите.
Той повдигна черната си вежда.
— Сигурна ли сте, че това Ви е за първи път?
— Какво имате предвид? Първо предложение, която получавам или първи път, когато решавам да имам любовник? — Даяна се отвращаваше от собствената си наглост, но дяволът вътре в нея я караше да продължава.
Той видя през маската как очите й блестят и разбра, че тя се забавлява истински. Усети силната си възбуда, като помисли за това, което щете да му предложи в леглото. Почти чувстваше дългите й бедра на гърба си.
— Ще плащам сметките за дрехите ти и за прислужницата — предложи графът.
Даяна остави чашата си.
— Губите както моето, така и Вашето време.
Графът вдигна чашата — подаде й я отново.
— Ще наема апартамент и карета — добави той предизвикателно.
Даяна облиза устните си… Хардуик почувства как пенисът му пулсира.
— Вашето предложение… — тя замълча драматично и после довърши мисълта си — е обидно.
Обзе го още по-силно желание:
— Добре играеш играта, малка богиньо. Готов съм да ти купя къща, ако задоволиш желанията ми.
Даяна прекара върха на пръста си по ръба на чашата.
— Carte blanche ли чух да казвате, милорд? — Беше напълно завладяна от възхитителното чувство за власт.
— Проклятие, искаш да сключиш трудна сделка! — Вгледа се в нея няколко дълги минути с мрачно изражение на лицето, докато умът се бореше с тялото. Тялото победи.
— Нека бъде carte blanche — съгласи се той с триумфиращ поглед.
Даяна изля виното си във вазата с лилиите: