— Не само Вие се нуждаете от разтоварването, което дава една хубава езда понякога. Когато съм затворена вътре, аз също закопнявам за свободата.
Той се предаде и оседла кон. Очевидно споделяха еднакви виждания за свободата. Отидоха да разгледат разкопките, където тя слезе и нагази в калта, очарована — както и той — от археологическата находка.
После отидоха до каменните кариери, където той забеляза, че тя задава доста интелигентни въпроси на работниците. Хрумна му, че Даяна не проявява интерес само за да го поласкае, както повечето от жените правеха, тя просто си бе любопитна по природа.
Когато спряха в една странноприемница да хапнат, графът не посмя да поръча обяда в отделна стая. Запазиха прилично разстояние помежду си, докато се хранеха и разговаряха, като че ли бяха сключили негласен мир. Избягваха лични теми, теми които можеха да ги скарат, никой не спомена и дума за снощната случка.
Учтивото им отношение един към друг продължи и на връщане. Когато пристигнаха, и двамата бяха доволни от себе си. Бяха прекарали заедно времето, без нито за миг да изгубят контрол над себе си. И двамата се чувстваха облекчени, че можаха да се държат така цивилизовано.
Даяна се качи до стаята си, решена да поспи, за да не бъде преуморена вечерта. Възможно бе Прудънс, Ричард и Питър да се върнат още днес, ако пътищата бяха проходими. Свали костюма си за езда и го закачи в гардероба. Довечера щеше да облече кадифената рокля в зелено, която щеше да й даде увереност. Не желаеше да бъде в неизгодно положение, когато се изправеше лице в лице с Прудънс.
Вратата на стаята се отвори.
— Даяна, аз…
Черните очи на Марк се плъзнаха по дългите й крака, сочните гърди и яркочервения корсет. Картината, която тя представляваше, бе толкова контрастна с вида й в костюма за езда, че той загуби контрол.
Ръцете му обхванаха кръста й и той я повдигна, за да я целуне.
— О, Господи, не ме целувай, защото започнем ли, не можем да спрем — изрече тя на един дъх.
Глава 32
Чувството, което Марк Хардуик изпита, когато я прегърна, бе толкова замайващо, че и да бе искал, не можеше да спре. Когато я беше притискал към себе си през нощта, тя бе ужасена и усещането, че се нуждае от защита, бе надделяло над желанието му. Сега Даяна не се страхуваше от нищо, освен от силата на реакциите си към него.
Устните му бяха плътно върху нейните и тя отговори така ненаситно, като че ли никога не бе целувала никого. „Не спирай, никога недей да спираш“, крещеше съзнанието й.
Една целувка не бе достатъчна. Устните му докоснаха клепачите, слепоочието, страните й и после се спуснаха към устните й отново, за да ги отворят… Езикът й чувствено си играеше с неговия, като че ли времето нямаше край, докато той се наложи и тя се предаде с желание и щедрост.
Целуваха се, докато и двамата започнаха да дишат тежко, когато нуждата им един от друг бе непоносима. Той я вдигна, ръцете й се плъзнаха около раменете му, притисна се към него, като че ли тялото му й принадлежеше. Дребната й фигурка, страстната готовност на реакциите й, го възбуждаше. Тя щеше да му позволи всичко — да бъде необуздан и да властва над нея, както той желае, да я обладава безкрай, а тя безкрай щеше да му се отдава.
Даяна тихичко стенеше, когато властните му ръце се плъзгаха по извивките на тялото й и си спомняха, спомняха…
Все още със слети устни, той я понесе през хола към спалнята си и ритна вратата зад себе си, оставяйки целия свят навън.
Даяна се развълнува, като видя голите му гърди. Когато плъзгаше ръце по мускулите, усещаше топлата мъжка кожа срещу нежната й женска плът. Познаваше тялото на Маркус, но никога не бе докосвала тялото на Марк. Чувстваше ги абсолютно еднакви, но трябваше да го види, да го почувства, да го изучи целия.
Пръстите й посегнаха към копчетата на ризата му, но нетърпелива ръка ги отстрани. Той я повдигна на леглото, разкъса копчетата и захвърли ризата. Остана удивена, когато видя половината златна монета. Пръстите й се разтрепериха, когато я повдигна.
— Марк, монетата с образа на Цезар! Маркус винаги я носеше върху врата си.
Зениците на очите му се разшириха. Щеше да постави неизличимия си печат върху нея, за да изтрие завинаги спомена за Маркус. Посегна към Даяна, но тя го спря.
— Откъде имаш тази монета?
— Винаги съм я имал! — отговори той с нисък глас. Ръцете му отново се насочиха към нея. Силните му пръсти бяха вече под гърдите й. Положи главата си между тях. Искаше му се да я погълне цялата.
— Почакай! Почакай! Искам да ти покажа нещо.
Затвори очи и простена. Не искаше и не можеше да чака. Тъй като тя го отстрани от себе си, той разкопча бричовете си и ги свали.