Той се загледа в големите й гърди.
— Скачай в леглото, лягай и най-вече — млъкни! — заповяда Ричард.
С вдървени пръсти Прудънс загаси свещите и започна да сваля пластовете облекло. Мъжете бяха животни и рано или късно предявяваха претенции към съпружеските си права. По-добре да понесе отвратителното опипване на Ричард в тъмнината, отколкото да се изправи на дневната светлина срещу света като разведена жена.
След два отвратителни дни, прекарани в път, пристигнаха в Бат, където решиха да наемат къща, вместо да се чувстват задължени за гостоприемството на Хардуик. Беше вече следобед, когато пристигнаха в прекрасния дом на графа, разположен сред огромен парк.
Слизайки от каретата, Прудънс присви устни при мисълта, че някога тази къща щеше да принадлежи на Даяна, ако се омъжеше за Питър Хардуик. Все пак това щеше да я задържи далеч от Гросвънър Скуеър — дома, който Прудънс бе започнала да счита за свой.
Господин Бърк ги въведе в гостната, където Даяна ги очакваше с притеснение. Прудънс я изгледа строго, търсейки промяна. И видя, че тя се е променила. Момичето, облечено в зелената кадифената рокля изглеждаше пораснало, с много повече достойнство и спокойствие, отколкото тя бе забелязвала преди в племенницата си. Даяна им се усмихна.
— Съжалявам за притеснението, което съм причинила и а двама ви, въпреки че уверявам ви, изчезването ми не бе целенасочено. Благодаря, че сте ме търсили и сте се притеснявали за мен. И двамата ще бъдете щастливи, когато след два месеца навърша пълнолетие — тогава ще се освободите от отговорността си за мен.
Девойката недвусмислено им казваше, че властта им над нея скоро ще свърши. Прудънс и Ричард си размениха притеснени погледи. Даяна отново се усмихна.
— Не трябва да се притеснявате. Както виждате, вече съм добре.
Прудънс я разгледа отблизо. Даяна изглеждаше уморена, очите й бяха малко подпухнали, но въпреки това беше щастлива.
— Къде беше през тези девет месеца? — запита Прудънс.
Даяна бе мислила какво трябва да каже на Прудънс. Трябваше ли да й разкаже цялата неправдоподобна история или беше по-добре да измисли нещо, което щеше да е разбираемо за леля й. В края на краищата реши да й каже истината. Разбира се, нито Прудънс, нито Ричард щяха да й повярват, но това не беше неин проблем.
Независимо каква случка щеше да разкаже, Прудънс щеше да повярва единствено на това, което тя си мислеше, че се е случило.
Даяна изложи фактите, без да ги украсява:
— Когато напуснах Хардуик Хол онази сутрин, бях пред дилемата дали да се омъжа за Питър. Разхождах се по хълмовете и попаднах в един античен магазин, където видях римски шлем. Реших да го пробвам, но той се заклещи върху главата ми. Вероятно съм припаднала. Когато се събудих, бях на същото място, но в различен период от времето. Не мога да обясня как, но съм била пренесена назад в историята, когато римляните са окупирали Британия.
— Глупости! — възрази сухо Прудънс. Даяна бе избягала с някой мъж. Само като я погледнеше, Прудънс можеше да каже, че е изгубила невинността си. — Ричард, бих желала да говоря насаме с Даяна, ако ни извиниш, скъпи.
И двамата мислеха, че Даяна е била с първия си любовник и естествено, не можеше да признае такова нещо в негово присъствие.
— Държа се скандално! — обвини я Прудънс, когато останаха сами.
Даяна наклони главата си, като че ли изучаваше поведението й.
— Всъщност наистина така се държах, Прудънс. Дрехите, които носех, бяха скандални, нещата, които казвах, бяха скандални, нещата, които вършех, бяха развращаващи. Доста красиво развращаващи…
Прудънс се изчерви до мозъка на костите си.
— В продължение на девет месеца. Имаш ли незаконно дете?
Даяна не можа да си поеме дъх.
— Оставям на твоето почтено съзнание да ме подозира в такова нещо. Не, за съжаление. Нямам дете и това е едно от нещата, за които дълбоко съжалявам.
Прудънс се обърна и се запъти към вратата, викайки съпруга си:
— Ричард, отказвам да се занимавам с повереничката ти. Тя не може да бъде контролирана. Не е с всичкия си!
Ричард, като чу истеричния крясък на жена си и като схвана подтекста на думите й, разбра, че Даяна е вече покварена.
— Когато дойде Питър, най-добре е да ги оженим колкото е възможно по-бързо.
Даяна се изправи. Искаше да им каже, че това е невъзможно, но знаеше, че първо трябва да уведоми Питър. Дължеше му го.
— Дали ще се оженим или не, това е работа между мен и Питър. Вас не ви интересува…
— Млада госпожо, това със сигурност е наша работа — отговори Прудънс. — Ти си под нашата опека още два месеца. Кажи й, Ричард.
— Това е истината, Даяна, независимо дали ти харесва или не — потвърди Ричард.