— Аз съм под вашата опека, но не и под ваш контрол — отговори Даяна, като повиши глас, за да отговори на виковете им.
Чарлз Уентуърт и Марк Хардуик, които се намираха в съседната зала, се спогледаха разтревожени.
— Ще се намесим ли? — запита Чарлз.
— Задължително е — отговори графът решително.
Глава 33
Когато двамата мъже влязоха в приемната, разговорът на висок глас секна и настана тишина.
— Това е доктор Уентуърт, който се грижи за Даяна, откакто я намерихме в безсъзнание. Чарлз, това са Прудънс и Ричард Девънпорт, настойниците на Даяна.
Ричард пристъпи напред, за да поздрави лекаря, а Прудънс кимна сковано.
— Много се радвам на подобрението на лейди Даяна, но трябва да ви кажа, че не е напълно възстановена — увери ги д-р Уентуърт.
— В какво отношение? — запита Прудънс.
— Преживяла е някаква травма. За щастие, физически е вече възстановена.
— Но не и умствено — прекъсна го Прудънс.
— Не намирам нищо странно в умственото й състояние — отговори твърдо Чарлз. — Не е напълно възстановена емоционално… За това й трябва време.
— А какво ще кажете за лъжите, които е измислила, за да скрие истината за това, къде е била през тези девет месеца.
— Не мога да ги нарека лъжи, защото тя твърдо вярва в това, което ни казва.
Даяна се опита да протестира. Говореха за нея, като че ли тя не съществуваше. Марк вдигна пръст към устата си и тя с нежелание му се подчини.
— Това е глупаво бръщолевене — заяви Прудънс.
Чарлз събра цялото си търпение.
— Нямаме отговор на всички въпроси, но с времето и с търпение Даяна ще се възстанови напълно, а точно това желаем всички ние.
— Опаковай багажа си. Наели сме къща на Куин Скуеър.
Черните очи на Марк пронизаха Прудънс.
— Това не е необходимо. Лейди Даяна може да остане тук, докато доктор Уентуърт реши, че е напълно възстановена.
Прудънс се направи на разярена.
— Това ще е крайно неподходящо. Племенницата ми е неомъжена лейди, графе.
— Намеквате, че ще я компрометирам ли? — запита арогантно Марк Хардуик.
Уморена от целия спор, Даяна се надигна от мястото си.
— Ще дойда на Куин Скуеър веднага след като разговарям с Питър. Съжалявам за всичко това, Прудънс.
Надявайки се да облекчи напрегнатата атмосфера, Чарлз допълни:
— Даяна ще се оправи. Ще се радвам да наминавам на Куин Скуеър, за да я наглеждам.
— Доктор Уентуърд, Вашите услуги не са вече…
— Прудънс, достатъчно — прекъсна я Ричард. — Доктор Уентуърт е помогнал много. — Той стисна десницата му. — Задължен съм Ви, сър, за грижите, които сте положили за племенницата ми. — Ричард и Прудънс се сбогуваха и напуснаха Хардуик Хол, последвани от лекаря.
— Защо, по дяволите, продължаваш да я будалкаш? — запита Марк.
— Нямам никакво намерение да отида при тях. Просто исках да се отърва от нея.
— Това е най-отвратителната жена, която съм срещал.
Даяна се засмя и му хвърли предизвикателен поглед.
— Представяш ли си намека й, че ще ме компрометираш?
Той се приближи към нея и обхващайки я през кръста, прегърна и повдигна високо.
— Нека го направя сега.
— Абсолютно не съм съгласна!
Той се смръщи разочарован. Тя го целуна, за да разсее раздразнението му.
— Сега е мой ред да те компрометирам.
Най-накрая, доста след като вече се бе стъмнило, Питър Хардуик се прибра. Даяна бе успяла да убеди Марк да разреши да разговаря насаме с брат му. Остана да чете в библиотеката, защото усещаше, че Питър ще се прибере ще тази вечер.
Господин Бърк взе палтото на Питър и му съобщи, че лейди Даяна го очаква в библиотеката. Той се втурна в стаята като влюбен кандидат за женитба.
— Скъпо момиче, колко се радвам, че си вече добре. — Взе ръцете й и ги поднесе към устните си, после се опита да я притегли към себе си.
Даяна се дръпна назад.
— Питър, трябва да разговаряме.
Той вдигна ръка.
— Никакви изповеди, Даяна, настоявам! Каквото било, било. Това наистина няма значение за мен. Важно е само това, че се върна…
Той се държеше толкова галантно, че Даяна беше обзета от чувство за вина.
— Питър, развалям годежа.
— Няма да ти разреша да направиш това. Веднага ще се оженим.
— Питър, ти не ме чуваш! Не мога да се омъжа за теб!
Питър яростно освободи яката на врата си, като че ли задушаваше.
— Има друг ли? — запита той.
— Да — отговори тя. — Има друг.
Устните му се свиха ядосано.
— Имам писмено споразумение с настойниците ти, което не може да бъде нарушено.
— Аз не знам нищо — отвърна тя искрено.