— Не знаеш и това, че те искат парите ти и са заявили пред съда, че си мъртва.
Тя изпусна книгата, която четеше.
— Какво казваш?
— Казвам, че те са измамници, които вече са сложили ръце върху парите ти. Ако се ожениш за мен, вече няма да могат да упражняват контрол над теб.
Очите й се уголемиха.
— Искаш да се ожениш за мен заради парите ми! — Това беше едно откритие. Колко ужасно наивна бе. — Нямам никаква нужда да се омъжвам, слава Богу! Скоро ставам пълнолетна и ще се разпореждам с парите си.
— Нищо няма да остане дотогава. Два месеца са достатъчно време за Ричард Девънпорт да източи всичко.
— Не искам да слушам. Отивам веднага да се срещна с тях.
— Безопасността ти е в тази къща и в женитбата ти за мен. Не се оставяй в ръцете им. Даяна…
— Остави ме!
— Е, засега ще те оставя, но можеш да бъде сигурна, че няма така лесно да се отървеш от годежа — отвърна Питър и напусна стаята.
Даяна седна на бюрото. Възможно ли е това, което той казваше, да е истина? Прудънс и Ричард искаха нейното наследство? Питър Хардуик искаше да се ожени за нея заради парите й? Те имаха писмено споразумение? Истина беше, че Прудънс непрекъснато я насърчаваше да се омъжи за Питър, но каква щеше да й бъде ползата?
Ледени пръсти стегнаха гърлото й. Писменото споразумение сигурно разделяше богатството й между тях. Мислите на Даяна летяха, опитваше се да свърже нещата, опитваше се да намери смисъл, докато в същото време не искаше да повярва, че хората, които претендираха, че я обичат, го правеха само заради парите й.
Ричард се бе опитал да продаде безценната библиотека на баща й. Какъв можеше да бъде мотивът, ако не пари? Марк бе поискал да я купи. Добри Боже в небесата, дали и той бе в играта?
Питър Хардуик рязко отвори вратата на спалнята.
— Марк, трябва да ми помогнеш.
Графът се опитваше да работи върху книгата си за древния Аква Сулис, но мислите му бяха другаде. Искаше му се да бъде с Даяна, когато тя щеше да каже на Питър, че разваля годежа. В края на краищата той бе отговорен за това. Стана и посочи столовете край камината.
— Седни, Питър.
— Когато отидох на Гросвънър Скуеър, за да съобщя на Девънпорт добрите новини за Даяна, те искаха да ме убият. Ричард е подал молба в съда да я обявят за мъртва. Имам причини да смятам, че вече източват пари от нейните сметки.
— Това е много сериозно обвинение, Питър. Кое те кара да мислиш, че той прави това?
— Каза, че нашето споразумение да се оженя за Даяна е невалидно. Марк, единствената причина, поради която той може да се откаже от такова изгодно споразумение, е, ако е намерил начин сам да вземе всичките й пари.
— Искаш да кажеш, че са ти платили, за да се ожениш за Даяна? — Черните очи на Марк се бяха впили в красивото лице на брат му.
Питър скочи от стола.
— Изразяваш се така, като че ли съм извършил престъпление! За Бога, Марк, затънал съм в дългове. Лихварите ме преследват. Ако не се оженя за Даяна Девънпорт, със сигурност ще видя как изглежда отвътре затворът Флийт.
Юмрукът на Марк Хардуик попадна точно в брадичката на Питър и той се строполи на земята като чувал с картофи. Марк пое дълбоко въздух, за да спре импулсивното желание да остави брат си в безсъзнание на земята.
— Ти, развратна млада свиньо! Само като те видя, започва да ми се повдига!
Като се държеше за устата, Питър се изправи на колене я като използва стола за опора, се изправи.
— Ти, самодоволно копеле! Заради това, че си първороден син, всичко ти се поднася на златен поднос, гарнирано листа от ягоди — земята, титлата, парите. Много е лесно да поглеждаш от висотата на нахалния си нос към мен, защото съм искал да се оженя по сметка, а ти дори нямаш куража да се ожениш…
Марк прекара пръсти през косата си само за да не размаже отново лицето на Питър.
— Имаш щедра издръжка, която би ти била достатъчна, ако не търчеше като луд с тези твои отвратителни приятели. Ще уредя дълговете ти за последен път. Ако направиш нови, ще те оставя да влезеш в затвора. Сега се махай от очите ми, преди да съм те убил!
Дебелите стени на къщата бяха причина Даяна да не чуе спора им, но когато Питър Хардуик слезе тичайки по стълбите и затръшна входната врата след себе си, тя излезе от библиотеката, за да види какво става. Отиде до предния прозорец и дръпна завесата точно навреме, за да види как каретата и конете като гръм да изчезват надолу по алеята.
Когато се върна в хола, Марк стоеше на стълбите. Дори и на слабата светлина, забеляза че е много ядосан.
— Това Питър ли беше?
— Ела горе! — прогърмя гласът му. Изведнъж я обхвана страх.
— Съжалявам, че забърках такава каша.