— Ела горе! — повтори той. Гласът му показваше, че е ядосан.
Даяна се осмели да проговори:
— Не съм разбила сърцето му — започна да се оправдава тя. — Той щеше да се ожени заради парите ми, но очевидно ти знаеш. Всички знаят освен аз.
Той слезе по стълбите като пантера, която дебне жертвата си. Побиха я тръпки. „Бягай!“, чу вътрешния си глас, но не можеше да мръдне от мястото си, омагьосана от тъмната сила на този силен човек, който я приближаваше.
Грабна я със силните си ръце, които не търпяха възражение и я понесе нагоре. Тя започна да се бори, но бруталната енергия и гневът му бяха толкова силни, че не успява да се изтръгне от желязната му хватка. Той влезе в спалнята и тресна вратата след себе си.
— Маркус… Марк — започна тя без дъх. — Моля те, не прави това.
Черните му очи я погледнаха недоумяващо.
— Страхуваш ли се от мен?
— Аз… страхувам се от гнева ти! — прошепна тя. Той седна до огъня и я притегли към себе си.
— Гневът ми не е насочен към теб, а срещу това, което други са ти причинили.
Даяна се намести в него, благодарна за силата му.
— Как си могла да им се довериш? Всички са те предали! — Той стисна железния си юмрук. — Ти се страхуваш дори от мен, а аз искам да ги убия.
Тя хвана юмрука му и го доближи до бузата си. Пръстите му се отвориха и погалиха нежно лицето й. Вековете цивилизация бяха нанесли промени. Маркус щеше да ги убие! Марк успяваше да контролира желанието за кървава мъст.
— Какво ти каза Питър?
— Че Прудънс и Ричард теглят от моите пари. Каза, че единствения начин да избегна техния контрол, е да се омъжа за него. Имал някакво писмено споразумение с тях да си разделят наследството ми. Ще отида да им поискам обяснение!
— Не бива да правиш това. Ще говоря с моите адвокати да започнат незабавно разследване.
— Питър какво ти каза или по-точно, ти какво каза на Питър?
— Когато разбрах, че иска да се ожени за теб само заради парите, оставих юмрука ми да говори вместо мен.
— Бедният Питър!
— Не можеш да съжаляваш младата свиня.
— По някакъв начин го съжалявам. Никога няма да може да се мери с теб. Ти си един недостижим пример.
— Преувеличаваш, но това ми харесва. — Устните му докоснаха ухото й. — Продължавай да ми се възхищаваш!
— Ти си благороден, почтен и…
— Аз съм един глупак. Обещах, че ще платя дълговете му. Ще трябва да отида утре в Лондон, за да уредя въпроса. Не мога да му дам парите, защото на него въобще не може да се разчита. — Прегърна я още по-силно. — Защо не дойдеш с мен? — Марк знаеше, че иска много. Ако заминеха заедно за Лондон, Даяна щеше да бъде компрометирана съвсем.
— По-добре да остана тук — промърмори тя. — Докато Маркус беше в Лондон, тя щеше да посети Куин Скуеър и да поиска обяснение от роднините си. Не трябваше да оставя Марк да води всички битки сам. Всъщност тя самата търсеше конфронтация с Прудънс.
— Може би това ще е най-доброто — призна той. — Тук ще си в пълна безопасност. Питър едва ли ще се появи скоро, но дори и ако дойде, ще наредя на господин Бърк да не го пуска в къщата.
— Не се страхувам от Питър. Щом имам теб, целият свят може да върви по дяволите.
Устните му властно поискаха нейните. Между целувките им тя прошепна:
— Докато си в Лондон, защо не потърсиш една двойка римски кушетки, на които да можем да се храним. Храненето и правенето на любов са приятни занимания…
Тя беше най-очарователната, най-необикновената жена, която беше срещал, и Марк я обожаваше! Проклинаше се, че трябваше да я остави сама утре, но тази нощ щеше да й се издължи двойно…
На следващата сутрин, когато бе извикан на Куин Скуейр, Чарлз Уентуърт леко се изненада. Прудънс Девънпорт го бе намразила от пръв поглед и явно не искаше той да лекува лейди Даяна. Ричард Девънпорт трябва да я е укротил. Въпреки че не личеше, вероятно мистър Девънпорт свиреше първа цигулка в семейството.
Когато пристигна, докторът бе посрещнат от Ричард. Очевидно Прудънс бе предупредена да си трае, защото седеше кротко.
— Благодаря Ви, че дойдохте, доктор Уентуърт. Трябва да ни разкажете по-подробно какво се е случило с Даяна и дали ще успее да се оправи.
— Това е доста забъркан случай! Вашата племенница е липсвала месеци наред. Само тя знае къде е била, но е потиснала спомен за това. Лейди Даяна смята, че е била върната назад във времето, когато римляните са управлявали Британия. Това е форма на амнезия. В мозъка има празно място и се запълва от тази правдоподобна история.
— Правдоподобна? — Очевидно Прудънс не можеше повече да държи езика си зад зъбите си.
— Поне за Даяна е такава. Всички отговори остават скрити. Ако й се разреши да говори за това, вярвам, че ще преодолее забравата и истината ще изплува.