— Но за това няма гаранция, нали, доктор Уентуърт? Възможно ли е да си остане цял живот заблудена? — запита тихо Ричард.
— По-вероятно е обратното, но както и Вие казвате, няма гаранция. Тя обаче живее нормално във всяко едно отношение — повечето от хората имат своите ексцентричности. Мога ли да видя пациентката си?
— Съжалявам, докторе, но тя все още не е пристигнала от Хардуик Хол — отговори Ричард. — Просто исках да изясня тези неща, преди тя да си дойде.
— Доктор Уентуърт, ще Ви бъда благодарна, ако този въпрос си остане между нас — добави сухо Прудънс.
— Госпожо Девънпорт, мога да Ви уверя, че дори не бих си и помислил да обсъждам пациентката си с някого. Единствено фактът, че Вие сте законните й настойници, ми разрешава да говоря с Вас по този въпрос.
Когато Ричард затвори вратата, Прудънс отвори другата врата, която водеше към дневната. Прага прекрачи мъж, чийто гръден кош имаше вида на буре.
— Успяхте ли да чуете всичко, докторе?
— Да, мадам. Изглежда имате всички основания да се тревожите.
Когато Ричард се присъедини към тях, беше благодарен, че Прудънс му отправи поглед на възхищение. Идеята му беше хрумнала съвсем случайно — не когато Даяна започна да бърбори за римляните, а когато той разбра, че тя ще откаже да се омъжи за Питър Хардуик. Защо трябваше да дели състоянието й, когато можеше да го притежава цялото?
Можеше да плати на подходящия лекар да я освидетелства като луда и тя да бъде затворена. Щеше да получи правото да управлява нейното наследство изцяло, когато бъде обявена за луда.
— Ричард, скъпи, ти си брилянтен — заяви Прудънс, когато той й бе обяснил плана си. — Нашата съвест ще бъде изключително чиста, защото Даяна наистина не е с всичкия си. Трябва да я настаним там, където ще я наблюдават двадесет и четири часа. За нейно добро не трябва да й се разрешава да излиза навън отново.
— Не можем да вземем лекар от Бат или дори от графство Съмърсет. Графът има огромно влияние тук.
— Със сигурност познаваш някой лекар, който би могъл да ни свърши работа!?
Ричард се досети за един идеален за техния план човек. Не беше случайно това, че схемата на измамата му бе дошла почти наготово. Преди две години той бе замесен в подобен случай. Известно семейство лиши наследника от права, обявявайки го за луд и доктор Клейтън Богнър от Уилшир бе подписал документите за неговата невменяемост. Чипънхем, Уилшир бе само на двадесет мили и Девънпорт нямаше проблеми да убеди почитаемият доктор да дойде с него в Бат.
Ричард погледна високия мъж съсредоточено:
— Сигурен съм, че когато чуете и видите самата пациентка, доктор Богнър, ще се съгласите със съпругата ми и с мен, че нашата племенница едва ли ще се оправи…
Когато Прудънс си сложи модерното боне и го закрепи със специална игла за шапки, предупреди:
— Може да имаме трудности да я преместим от Хардуик Хол. Но законът е на Ваша страна.
В този момент на вратата се почука силно и Прудънс погледна през предния прозорец, за да види кой е нечакания посетител.
— Това е Даяна! — изсъска тя на Ричард.
— Колко удобно — отговори той.
— Може би засега трябва да се скрия в задната стая. Ще бъде много по-откровена, когато види само вас двамата — предложи доктор Богнър.
Глава 34
Когато Ричард отвори вратата, Даяна влезе високомерно.
— Никакви слуги ли няма? Изумена съм, особено след като плащам за всичко това. Прудънс, ти обикновено не можеш да се справиш, ако нямаш под ръка поне половин дузина покорни слуги!
Прудънс силно се изчерви.
— Уважението трябва да се спечели, Прудънс. Всичко, което ти и Ричард сте спечелили, е подозрението ми, гнева ми и моето презрение!
— Ти не си съвсем наред, Даяна — обади се Ричард. — Станала си друг човек.
— Един не толкова лековерен и наивен човек. Питър Хардуик се върна снощи и когато му казах, че сватбата няма да се състои, той ми разкри тайното финансово споразумение, което е имал с теб.
— Никакво тайно споразумение не сме имали с Питър Хардуик. Той лъже!
За секунда й се прииска да повярва на чичо си. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че е истина. Заслепяващата завеса пред очите й се бе вдигнала и тя бе разбрала какви интриганти са нейните роднини.
— Тогава няма да имаш нищо против да се провери как си управлявал финансите ми! — победоносно заяви тя.
— Ни най-малко — великодушно отвърна той. — След два месеца, когато станеш пълнолетна, ще ти прехвърля всичко и тогава можеш да си проучваш нещата, колкото сърце ти иска. Ще се радвам да се отърва от цялата тази отговорност.