След секунди беше гола, с изключение на медальона на врата й. Бързо го закри с дланта на ръката си и отстъпи назад. Ни най-малко не се надяваше да го запази, но я осени една отчаяна идея.
— Чуйте ме и двете! Тази половинка от монета е от истинско злато. Безценна антика е. Това е монета на Юлий Цезар от римско време. Не я давайте на доктора. Никой не знае, че я имам!
Двете жени се спогледаха многозначително. Даяна виждаше, че се изкушаваха да я запазят за себе си.
— Ако я заложите, ще ви дадат няколко лири. Ако я продадете в антикварен магазин в Бат, може би ще ви дадат сто златни лири. Всъщност тя е безценна. Веднъж графът на Бат ми предложи половин милион лири за нея.
Жените си размениха невярващи погледи, които показваха, че си имат работа с лунатичка. Сърцето на Даяна се сви. Беше оценила медальона твърде високо. Те не можеха и да си представят толкова много пари. Едната от жените насила отвори ръката й и взе най-скъпата за нея вещ. Поотделно я разгледаха, без да промълвят, после едната пусна монетата в джоба си…
Двете жени напъхаха ръцете на Даяна в платнените ръкави, кръстосаха ги около тялото и затегнаха каишите на гърба й. Друг ремък минаваше през краката й и се затягаше отзад заедно с останалите.
Даяна заговори бързо, като се опитваше да не фъфли.
— Колко ви плащат тук? По една лира на седмица, по две? Ако продадете тази златна монета на графа на Бат, няма да има нужда никога повече да работите!
Двете надзирателки излязоха и заключиха вратата. Нямаше легло, на което да легне, нито пък стол за сядане. Даяна плъзна гръб по стената, докато докосна пода. Защо не отиде с Марк в Лондон? Защо допусна отново да стане жертва? Това стана само защото си мислеше, че е в безопасност. Но злото е едно и също във всяка епоха. За злото нямаше ограничение във времето. Откакто свят светува, винаги е имало хора, които са били готови да направят всичко, само и само да спечелят.
Затвори очи, като се опитваше да спре сълзите си. „Не се предавай, защото те ще спечелят! Любовта също е вечна!“
— Марк — прошепна тя, — открий ме… Помогни ми. — Даяна се ужасяваше, че може да заспи, тъй като сънят щеше да й донесе по-лоши кошмари. „Марк ще дойде.“ Тази мисъл беше единственото, което я крепеше и й помагаше за запази разсъдъка си.
Граф Бат обикаляше модните мъжки клубове в Лондон и изплащаше дълговете на брат си. Само след ден разбра, че без Даяна Лондон изобщо не го привличаше.
Не стигаше до леглото си преди ранните часове на деня и въпреки това, не можеше да заспи. Споменът за нея изпълваше сетивата му. Без нея се чувстваше почти съкрушен. Леглото му беше твърде празно, както и сърцето. За първи път в живота си почувства, че има нужда от някого. Друга мисъл го човъркаше непрестанно. Ами ако и тя имаше нужда от него? Ако Даяна имаше кошмари през дългите мрачни часове, нямаше да може да потърси утехата на неговите ръце…
Марк стана рано. Зората не бе успяла да разсее напълно смътните му опасения. Реши веднага да се върне в Бат и за да приключи с ангажиментите си в Лондон, посети кантората на адвокатите си Честъртън и Барлоу. Упълномощи ги да изплатят дълговете на брат му и ги помоли да започнат разследване за наследството на лейди Даяна Девънпорт от покойния й баща.
— Ваше благородие, това е много деликатен въпрос. По отношение на завещанието ние сме с вързани ръце, докато въпросната лейди е непълнолетна. Но можем да започнем неофициално разследване — обясни Джонатан Барлоу.
— Тя навършва пълнолетие след по-малко от два месеца — поясни Марк Хардуик.
— Хубаво. Това, от което имаме нужда, е молба подписана от ищцата и друга, подписана от Вас като свидетел. Ще направим предварително разследване, така че веднага щом навърши пълнолетие, да можем законно да продължим.
Въоръжен с необходимите документи за депозиране на молбата, рано сутринта Марк пое към дома си. Предпочете да не се отбива в някой от крайпътните ханове, а да се прибере направо вкъщи. Знаеше, че не би могъл да пристигне преди полунощ, но мисълта да изненада Даяна и да я събуди от дълбокия й сън го поддържаше миля след миля.
Като зави и навлезе по дългата алея към Хардуик Хол, видя, че светлините все още горяха и веднага усети, че има нещо нередно. Продължи направо към конюшнята, даде ясни нареждания за впряга изтощени коне, после изтича към къщата:
Господин Бърк все още не си бе легнал.
— Лорд Бат, бях страшно обезпокоен и не знаех как да постъпя.
— Става въпрос за Даяна, нали? — попита Марк, като захвърли наметалото си и се втурна към стълбите.
— Лейди Даяна не е тук, сър.
— Къде е, господин Бърк?
— Там е работата, сър. Нямаме ни най-малка представа. Кочияшът я откара в града, очевидно на пазар. Казала му да я чака при Абатството, но така и не се върнала при каретата.