— Питър дойде ли си? — подозрително попита Марк.
— Не, сър. Изобщо не съм го виждал.
— Леля й и чичо й са в Бат. Най-вероятно е останала там. — Марк се проклинаше се, че я беше оставил сама.
— Позволих си да отида до Куин Скуеър тази сутрин, милорд. Никой не отвори.
Обзе го неприятно подозрение. Даяна бе напуснала Хардуик Хол от съображения за благоприличие! Взе по три стъпала наведнъж. Спалнята му беше безупречно чиста. Червеният дателен корсет не лежеше вече на пода, където го беше пуснала. Отново щеше да изругае, когато погледът му попадна върху обиците й, оставени на нощното шкафче. Взе ги и ги пусна в джоба си.
После тръгна по коридора и влезе в боядисаната в прасковен цвят стая. Отдъхна си облекчено, когато отвори гардероба и видя, че роклите й висяха окачени там. В крайна сметка не си беше събрала багажа и не го бе напуснала. Облекчението му беше краткотрайно. Явно е имала намерение да се върне. Нито една жена няма да остави дрехите и обиците си, освен ако не възнамерява да се върне.
Прекара ръка по възглавницата й. Под нея беше пъхната нощницата й. Притисна я до бузата си и усети специфичния й аромат. С цялото си същество усещаше, че Даяна е привързана към него така силно, както и той към нея. Не би го напуснала доброволно. Прудънс и Ричард сигурно са й забранили да се върне в Хардуик Хол. Сви устни натъжен. Даяна имаше воля за десет силни мъже. Ако Прудънс й забранеше нещо, тя едва ли би й обърнала внимание. „Трябва да са я спрели насила!“
— Господин Бърк, дайте ми сухо палто! — извика той, тичайки по стълбите. — Отивам на Куин Скуеър. В края на краищата съм съдия на Бат и ако е необходимо, ще издам заповед за издирване.
Господин Бърк знаеше колко безполезно е да напомня на графа, че е три часа призори. Марк Хардуик беше човек, който създаваше свои собствени правила.
Каретата изтрополи по моста Пълтени и продължи по улицата с кулите. Като зави към Бартън, кочияшът бе спрян от постовия. Той повдигна фенера си и се взря в него.
— В тази част на града не е разрешено за карети. Каква работа имате по това време на нощта все пак?
— Пази се от пътя, човече! Не виждаш ли чия е тази карета?
— Не ме интересува дали това е самият граф на Бат. Не е разрешено за карети! — Освети с фенера си вътрешността на карета и смутено се дръпна. — Съжалявам, Ваше благородие, това бяха просто приказки, разбирате, нали.
— Няма нищо. Доволен съм, че си гледаш работата така съвестно! — Даде бакшиш на пазача и каза на кочияша да продължи.
Когато стигнаха Куин Скуеър, почука силно на вратата, но вътре не се появи никаква светлина и след около десетина минути с неудоволствие прие, че там нямаше никой. Реши да се върне на разсъмване и да разпита съседите. Междувременно нареди на кочияша си да го закара до дома на Чарлз Уентуърт.
За щастие, добрият доктор беше свикнал да го будят по всяко време на нощта. Малко ги беше грижа хората за съня на доктора, когато подаграта или разстройството ги мъчеха нощем. Щом слезе долу и видя Марк да крачи напред-назад във входното антре, Чарлз го попита:
— За лейди Даяна ли?
— Изчезнала е, Чарлз. Надявах се, че си я видял.
— Ела в библиотеката, Марк. Жаравата в огнището може би все още топли. Да ти сипя ли бренди? Имаш вид на човек, който би пийнал едно?
— Знаеш ли нещо? — попита Марк с надежда.
— Не съвсем. Преди два дни ме извикаха на Куин Скуеър и аз незабавно отидох да видя Даяна. Във всекидневната ме посрещнаха Ричард Девънпорт и жена му и поискаха да разберат по-подробно какво се е случило с Даяна и дали ще се възстанови. Отново им обясних, че повереничката им се е пренесла назад във времето. Посъветвах ги да я насърчават свободно да говори за преживяванията си и да не потиска спомените си. Когато поисках да видя пациентката си, отговориха, че Даяна все още е в Хардуик Хол.
— И това беше всичко, което ти казаха. Нищо друго, така ли?
— Е, Прудънс ме помоли за запазя всичко в пълна тайна. Доколкото схващам, тя по-скоро би приела жива да я погребат, отколкото да я одумват.
— Искат цялата работа да се пази в тайна, защото са намислили нещо! — жлъчно изруга Марк.
„Влюбен си в нея“, помисли си Чарлз. „Най-накрая се случи“.
Марк изпи брендито.
— Ще я намеря! — Изрече го абсолютно убедено и Чарлз му повярва.
— Кажи ми, ако смяташ, че мога да помогна по някакъв начин!
До пет и половина сутринта беше почукал на всички врати наоколо. Всичко, което успя да открие, бе, че семейство Девънпорт нито бяха довели собствената си прислуга, нито пък бяха наели персонала, който обикновено върви с наетия имот. Никой не бе виждал млада дама да пристига или да си отива…