Следващата спирка на графа беше кантората за даване на имоти под наем. След като собствениците отказаха да отговарят на каквито и да било въпроси, отнасящи се до клиентите им, той предприе друга тактика и нае къщата за един месец. Стиснал здраво в ръка ключовете, Марк се върна на Куин Скуеър и претърси сградата от тавана до мазето. Търсеше някакво доказателство, че Даяна е била там.
Не намери нищо. В стаите на първия етаж обаче се усещаше специфична миризма, която не можа веднага да различи. Беше я срещал и преди, но не можеше да си спомни къде. Беше медицински препарат, не напълно задушаващ, но определено неприятен. С нежелание заключи къщата и пъхна ключа в джоба си.
Докосна обиците на Даяна и притвори очи, спомняйки си момента, когато ги беше свалила. Искаше я пак в леглото до себе си, в живота си. Беше станала част от него. Дълбоко в себе си бе убеден, че нямаше да го изостави по свое собствено желание. Ако е избягала, то не е избягала от него, а от нейните попечители или от Питър.
Марк Хардуик реши да провери всяка странноприемница в Бат. Транспорт до Лондон, Бристол или до всеки друг голям град имаше само през деня. Ако Даяна си беше купила от някъде билет, щеше да я открие. Започна от агенция Кристофър на Хай Стрийт, след това продължи търсенето при Беър и Уайт Харт. Когато стигна до кочияшите на Сарасен Хед на Брод Стрийт, вече беше започнал да мисли, че издирването е безнадеждно.
Притеснен, прекара пръсти през косата си. И тогава изведнъж се сети. Опиум! Това, което усети на Куин Скуеър, напомняше натрапчивия мирис на опиум! Боже Господи, какво бяха направили с нея?
Глава 35
Даяна прекара нощта свита до стената. На сутринта вече дишаше много трудно. Усмирителната риза, с която бяха привързали ръцете й, бе прекалено стегната. Имаше чувството че се задушава. Закле се, че ако я свалят, няма да се държи дръзко, за да не се възползват от поведението й и отново да й я сложат.
Същите две жени, които я бяха посетили предишната нощ, отключиха вратата и донесоха вода, за да се измие. Свалиха ризата и я оставиха гола. Даяна ги изчака да излязат и се изми с гъбата. Спомни си модерната баня в Аква Сулис и изживя отново смеха и радостта, които изпитваха Маркус в басейна. В сравнение с римските, банските съоръжения от епохата на крал Джордж бяха почти жалки.
Жените бяха отнесли усмирителната риза и тя се молеше да не я види повече. Предпочиташе да остане гола. За повечето хора това би било унизително, но Даяна се беше научила да приема голото си тяло като красиво. Нейната собствена голота или тази на другите хора вече не я смущаваше.
Когато се върнаха, жените донесоха широка кафява роба чифт платнени обувки.
— Къде се намирам? — осмели се да попита тя с тих глас.
Жените си размениха внимателни погледи, после едната промълви:
— Частна лудница.
„Лудница ли? Боже Господи, вкарали са ме в лудницата!“
— Колко други пациенти има?
— Повече от петдесет, но на тебе няма да ти разрешат да е виждаш с останалите, докато не се научиш как да се държиш. През първите няколко седмици ще си изолирана, сама в килия.
— Седмици ли? Господи Боже, дето си на небето, не допускай да остана тук седмици! — изплака тихо тя. Даяна си даваше сметка, че шансовете й да избяга бяха изключително малки, докато я държат изолирана. Изведоха я от стаята и я вкараха в друго помещение — надолу по дълъг коридор. Беше обзаведено спартански — с болнично легло, нощно гърне, маса и стол.
Коленете на Даяна се подкосиха, като видя подноса на масата. На него имаше кана с вода, купа каша и дебела филия хляб. Беше изтощена и толкова жадна, че гърлото й гореше. Чу превъртането на ключа в ключалката и жените излязоха. Храната беше всичко, за което Даяна можеше да мисли.
След като изяде кашата и облиза лъжицата, я обзе летаргия. Беше й трудно да мисли и постепенно осъзна, че бяха сложили опиум в храната й, за да я държат покорна. Примъкна се към леглото, легна и впери поглед в тавана.
— Марк… Моля те! Ти си единственият, който може да ми помогне — прошепна тя. Сънят напираше. Опита се да не затваря очи, опита се да се пребори с упойката, но загуби битката.
Марк нямаше намерение да губи ценно време в сън, след като имаше още неизследвани пътеки. Господин Бърк приготви куфара му, докато Марк се преоблече. Само след час той вече беше отново на път за Лондон. Взе със себе си един от кочияшите, за да се сменят по време на дългото пътешествие от сто мили.
На Гросвънър Скуеър спряха пред елегантната къща на Девънпорт, където графът на Бат качи тичешком стъпалата и даде картичката си на иконома. Наблюдателното му око забеляза, че прислужникът не е същият човек, който му беше отворил вратата преди около година, когато дойде да купи библиотеката.