— Бих искал да видя Алегра. Тя все още ли живее тук, мадам?
— Аз съм госпожа Лайтфут. За Бога, влезте и седнете! Дамата, която търсите, ще дойде веднага.
Марк предполагаше, че драконът с посивялата коса и големия бастун е родственица на Алегра, но си и помисли каква странна комбинация бяха двете. След десетина минути започна да губи търпение. Тези проклети жени не разбираха ли, че той не разполагаше с време за губене.
Накрая Алегра се появи — цяла в къдрици и руж, с огромно деколте.
— Марк, скъпи — възкликна дрезгаво тя, — не си бил в Лондон от цяла вечност!
— Алегра, ще загубя разсъдъка си. Издирвам лейди Даяна Девънпорт. Изчезнала е!
— Най-малко отпреди десет месеца — отбеляза сухо Алегра.
— Не, не. Намерих я, но отново е изчезнала. Имаш ли някаква представа къде може да е?
Алегра му се усмихна.
— Какво прелестно създание е тя. Очевидно аз не съм единствената. Непредсказуема, непредубедена и напълно спонтанна. Доколкото виждам, ти си поласкан и щастлив, че не са й безразлични парите ти!
— По дяволите, Алегра, аз съм превъртял. Страхувам се, че й се случило нещо лошо.
Алегра повдигна вежди.
— Вярвам, че тя е напълно в състояние да се погрижи за себе си. Знаеш, че беше ученичка по танци при госпожа Лайтфут. Дори тя не можа да пречупи желязната й воля…
— Тогава може би трябва да говоря с възрастната дама?
Алегра започна да се смее. Звукът беше гърлен и неподправен.
— Марк, ама ти не знаеш ли?
— Какво да знам? — попита нетърпеливо той.
— Госпожа Лайтфут и аз сме едно и също лице!…
Той я гледаше тъпо.
— Като госпожа Лайтфут аз имам достъп до домовете на всички дами и техните невинни дъщерички. Като Алегра държа джентълмените в джоба си…
На Марк Хардуик не му беше до забавление. Черните му очи я огледаха от глава до петите. „Точно тогава когато си мислиш, че знаеш всичко, което трябва за жените, се намира една от тях, която те прави за посмешище. А може би и повече от една.“
На Алегра й дожаля за него.
— Ще бъда нащрек, скъпи. Всъщност и двамата ще бъдем.
Граф Бат нямаше къде да отиде освен на улица Джермин. Не беше спал от тридесет и шест часа и притеснението вече се отразяваше на нрава му.
Използва собствения си ключ, за да отвори вратата на градския си дом и се сблъска с иконома, когото държеше на работа, независимо от това дали беше в резиденцията си или не.
— Добър вечер, Ваше благородие! — Погледът, който хвърли към графа, беше изпълнен с учудване и примесен с облекчение.
— Случило ли се е нещо, Джеферсън? — попита Марк раздразнено.
Прислужникът се поколеба, после каза, че брат му е вкъщи.
На Марк не му беше до среща с Питър. Канеше се да мине през библиотеката, когато чу нещо, което приличаше на стенание, идващо от горния етаж. Мили Боже, нима тази млада свиня е принудила Даяна да се омъжи за него? Като се взираше нагоре към стълбището, безпогрешно различи ридаене на жена. Яростта на Марк избухна. „Ще го убия!“
Тичешком изкачи по три стъпала и широко отвори вратата на спалнята. Призля му от това, което видя. Млада пачавра беше привързана към леглото, а Питър беше яхнал голата й плът. Сексуалният нагон на Питър секна, когато срещна изпълнените с презрение черни очи на омразния си брат. Нямаше нужда графът да говори, погледът му казваше всичко. Остана там, докато Питър не отвърза проститутката — тя започна да се облича.
Марк отиде в спалнята и заключи вратата, за да не излее докрай обзелата го ярост. Взе брендито и седна на кожения стол. Вдигна шишето и отпи голяма глътка. Усети как течността пари в гърдите му. Винаги бе знаел, че Питър има и друго, тъмно лице. Младият негодник очевидно бе привикнал към жестокостите и очевидно не се задоволяваше само с измъчването на животни…
Черни мисли обзеха Марк, докато поднасяше кристалното шише към устните си. Всеки ли си имаше тайна, срамни страни от своята собствена природа? Питър, Алегра… Даяна?
Събу ботушите и разкопча жилетката си. Целият дяволски свят беше просто помийна яма. „По дяволите и светът, и всички в него!“, цинично си мислеше той. Имаше намерение да пресуши шишето и се постара да го направи.
На следващата сутрин го мъчеше махмурлук. Реши да пропусне закуската и слезе в библиотеката, за да напише няколко чека. Когато Питър се вмъкна при него, Марк стисна зъби. Безгрижието бе изкуство, присъщо на Питър.
— Не мисля, че го направи, за да ми спестиш някоя пара. Добре бях платил на момичето за услугата.