— Стига театър, Даяна. Признак на лошо възпитание е да обсъждаш семейни въпроси пред чужд човек. — Ричард започна да се защитава. Даяна никога не му беше възразявала.
— Опазил ме Господ да се покажа невъзпитана пред графа. — Все още чувстваше невъзпитаната му ръка да пълзи по бедрото й.
— Напусни стаята — Ричард се ядоса.
Със зачервени страни Даяна вдигна високо глава, събра полата си, за да не би да се изцапа, ако случайно се допреше до двамата мъже, и излезе от стаята с достойнството на кралица. „Или на богиня“, помисли си Бат.
Когато Даяна влезе по обяд в столовата, очакваше, че както Ричард така и Прудънс ще я укоряват за шокиращата демонстрация на лоши маниери. Беше се подготвила за свадата. Ричард обаче подозрително отсъстваше, а Прудънс бе стиснала здраво устни, като че ли от болка.
Даяна веднага се изпълни със състрадание.
— Кракът ли те боли, лельо Прудънс?
— Между другите неща, и той — обвини я Прудънс.
„Дано този граф Бат отиде в ада“, помисли си Даяна. При всяка среща между тях прехвърчаха искри, разпалвайки чувства, които заплашваха да ги унищожат. Ако снощи той не се бе отнесъл към нея по този начин, нищо повече нямаше да се случи. Тя пак нямаше да разреши на Ричард да продаде библиотеката, но щеше да го направи по цивилизован начин.
Прудънс отказваше да разговаря. Лицето й беше напрегнато от болка, която тя беше решила да понесе в мълчание. Обядът на Даяна бе почти провален. Тя се извини и се качи в стаята си, за да може да се подготви за следобедната езда в парка. Не беше сигурна, че иска да отиде, но компанията на Питър Хардуик щеше да е добре дошло разнообразие.
Когато слезе по стълбите, облечена в бледозелена следобедна рокля и с чадър за слънце в подходящ цвят, Прудънс я запита:
— Къде отиващ, Даяна?
— На разходка с Питър Хардуик. Нали ти си приела поканата вместо мен.
— Какво те кара да мислиш, че той ще спази договорката след твоето отвратително отношение към граф Хардуик?
— Питър не е граф — поправи я Даяна, чудейки се как Прудънс беше разбрала, че се е отнесла непочтително към него.
— Аз имах предвид Марк Хардуик, граф Бат.
Даяна онемя.
— Граф Бат е брат на Питър?
— Моля те, Даяна, не се прави на невежа по отношение на семейство Хардуик. Твърде интелигентна си, за да се правиш на глупава.
— Честно ти казвам, че не съм свързвала двамата господа. Нямах никаква представа, че Питър Хардуик е роднина с графа.
— Това е единствената причина, поради която считам младия Хардуик за подходяща партия. Именно той е съобщил на брат си за библиотеката.
Точно в този момент Питър Хардуик дръпна камбанката на входната врата.
— Господи, какво да правя? — промълви тихо Даяна.
— Считай, че си една от най-щастливите млади дами в Лондон, след като Питър не е обърнал внимание на факта, че ти липсва възпитание и все още държи на поканата си.
Половин час по-късно Даяна беше седнала до Питър Хардуик и се наслаждаваше на свежия въздух и красивия лондонски ден.
Двата коня, впрегнати в двуколката, бяха великолепни породисти животни. Даяна поддържаше задължителния неангажиращ разговор, докато Питър водеше конете по краткия път към Хайд парк. Тя се чудеше какви ли мисли се въртяха в главата му и какво ли брат му беше разказал за нея.
Питър Хардуик си мислеше какво щастливо копеле се беше родил. Даяна Девънпорт беше не само изключителна красавица, но имаше годишен доход от двадесет хиляди лири. Лешоядите, както той наричаше Прудънс и Ричард, му бяха предложили само половината от тях, но с ловки преговори успя да вдигне дяла си на шестдесет процента. И още преди да го измамят, щеше да има поне петнадесет хиляди годишно. Веднъж да сложи пръстена на ръката на Даяна, нищо не можеше да му попречи да източи капитала й. Погледът му пробягна по профила й. Голяма награда беше това момиче.
Усещайки че я наблюдава, Даяна не можеше да издържа повече на напрежението. Пое дълбоко въздух и се обърна към него.
— Мисля, че трябва да Ви призная нещо.
Устните му се разтегнаха в добронамерена усмивка, с която трябваше да покаже колко снизходителен би могъл да бъде към една жена.
— Снощи бях в Пантеона на бала с маски — заяви на един дъх Даяна. Когато компаньонът й не даде вид, че се е ядосал продължи: — Тъй като, не бях придружавана от подходящата личност, Вашият брат ме взе за лека жена и аз плиснах съдържанието на чашата с шампанско в лицето му.
Питър отметна глава назад и високо се разсмя, представяйки си картината, която тя му рисуваше. Насърчена, Даяна премина към втората част.