Глава 36
На загрижеността и притеснението Марк Хардуик отговори с работа. Като граф на Бат той стоеше начело на Батониън Корпорейшън, която включваше кмета и членовете на градската управа, а така също и адвокати, лекари, пивовари, винари, седлари и собственици на магазини. Бяха наели Томас Болдуин като земемер, за да разработи плановете за разчистването на терени и изграждането на пет нови улици. Предвиждаше се нова улица с подходящо име — „Съюзна“, която щеше да свързва горната и долната част на града, след като събореха Беър Ин. Щеше да бъде изградена и нова помпена станция.
Марк Хардуик одобри плановете и отпусна на корпорацията заем от двадесет и пет хиляди лири, за да започнат строежите. Оставаше да убеди заможните господа и госпожи от Бат, че облигациите на града са сигурна инвестиция. Дните му бяха изпълнение с работа, но нощите бяха мъчителни. Часовете се нижеха безкрайно, в крак с неговото безсъние.
Внушителната му спалня в стил кралица Елизабет, където някога беше спала владетелка на Британия, сега будеше спомена само за една жена — лейди Даяна Девънпорт. Както цветята оставят следи от своя мирис върху ръката, която ги е държала, така и Даяна бе оставила от себе си във въздуха, който той дишаше. Мислите му бяха изпълнени с нея, спомените му го връщаха постоянно към деня, когато я беше срещнал.
В тъмнината мечтаеше за нея! И когато Морфей го примамеше да заспи, сънищата му бяха невероятно еротични. Марк неумолимо ровеше в паметта си да открие още някой, когото да разпита, някое място, което да претърси, нещо, което беше пропуснал да види… Знаеше, че това започваше да се превръща във фикс идея, но докато не откриеше Даяна, нямаше да се успокои.
Даяна също беше започнала да съсредоточава всичките си мисли само върху едно нещо. Знаеше, че бе затворена вече повече от месец, защото инстинктивно усещаше, че е бременна. Живееше с ужас от деня, в който някоя от обслужващите я жени щеше да разкрие тайната й. Това нямаше нищо общо със срама, който би се стоварил върху жена, която носи дете без да е минала под венчило. Ако не я бяха затворили, щеше да се радва, че носи детето на Марк. Но с цялото си същество усещаше, че ако докторът открие положението й, бебето ще бъде в опасност.
Никога нямаше да й разрешат да го задържи, а и тя самата не искаше детето й да живее в лудница. Но страхът, че биха й отнели бебето и биха го дали на други хора, я ужасяваше. По-лошо от това бе опасението, че проклетият доктор Богнър можеше да й даде лекарство, с което да я лиши от бебето, за да си спестят много други неприятности.
Граф Бат цяла сутрин преглежда внимателно счетоводните си книги. Имаше си управител, който се занимаваше с каменоломната и шлеповете, с които транспортираха красивия камък до Бристол, но самият той водеше точна сметка за разходите и печалбата, въпреки че намираше работата за досадна.
Когато свърши, се почувства като в клетка. Знаеше, че му е нужно движение, за да изразходва излишната енергия. Оседла любимия си жребец, Траян, и препусна из зейте си. Марк се изненада, че пролетта беше дошла. Беше прекалено зает със собствените си черни мисли, за да забележи. Почувства се неловко. Животът весело си вървеше, зимата беше свършила, а пролетта бе дошла с обещанието за обновление.
Отиде към реката, привлечен от разлистилите се брези, слезе от коня, огледа се, любувайки се на красотата на това място. Имаше нещо дълбоко, смущаващо, познато наоколо. Бегло си спомни какво беше то.
Погледът му попадна на един необичаен предмет, който е подаваше от меката пръст край реката. Когато се наведе да види какво е, пулсът му заби ускорено. Приличаше на римска антика, една от онези плочки за писане, които често са заравяли. Изрови я с пръсти изпод корените на дървото. Оловото беше непокътнато.
Марк почисти полепналата пръст и ясно видя името Маркус. Сърцето му заби, когато различи останалите думи. Там пишеше „Аква Сулис“, следвано от думата „обича“. Да, Господи, пишеше „Даяна“, а след това датата — 61 година.
Държеше в ръцете си покритата с кал плочка и със сигурност знаеше, че той и Даяна я бяха заровили заедно. Това се беше случило през един прекрасен следобед, когато се бяха любили тук край реката. Болката в сърцето му беше почти непоносима.
Сви ръцете си в юмруци при внезапно обзелия го нов прилив на решимост. Преди векове се бяха обичали… Марк Хардуик си даде клетва, че отново ще бъдат заедно!…