— Даяна, ще те намеря! — прошепна той с нова надежда в сърцето си.
Когато стигна вкъщи, господин Бърк каза на графа, че има посетител, който чака в библиотеката от около един час. Марк разпозна господин Диърдън, собственик на магазин, и предположи, че е дошъл във връзка с бизнеса на корпорацията.
— Добър ден, милорд! Вчера при мене в антикварния магазин една жена донесе половин златна монета с лика на Цезар.
— За Бога, човече, млада ли беше, руса? — възкликна графът.
— И вие сте впечатлен като мене! Когато я разгледах, реших, че е истинска…
— Да, да. Ами жената? Коя беше? Къде живее? Трябва да говоря с нея.
— Боя се, че не зная, Ваше благородие. Беше висока, добре сложена, със сигурност не млада, нито пък стара. Предложих й сто лири като мислех, че ще ми целува ръката за такава сума, но тя не пожела да се раздели с тази вещ. Тогава й казах, че е възможно и да й дам повече, след като се консултирам с клиент, който проявява изключителен интерес към такива неща. — Диърдън се закашля. — Вас имах предвид, разбира се, въпреки че много внимавах да не ви спомена по име.
— И я пуснахте да си отиде? — попита графът.
— Тя даде да се разбере, че може би ще се върне, Ваше благородие — плахо подхвърли той. — Съжалявам, сър. Не трябваше да Ви безпокоя.
— О, не! Постъпил си правилно, като дойде при мен. — Марк възбуден прекара ръка през черната си коса. Разочарованието следваше възбудата, но след цял месец за първи път попадаше на някаква следа и нетърпелив като териер, почти беше склонен да приеме още едно поражение…
— Ако се върне, трябва да разбера коя е тя. Извикайте ме веднага или Вие самият я проследете, ако е необходимо. Къде се намира жената е хиляди пъти по-важно, отколкото да се осигури половинката от монетата. Много съм ви задължен, господин Диърдън! Добре ще ви възнаградя за услугата.
Марк Хардуик отиде веднага в Бат, за да обиколи всички антикварни магазини. Може би някой тях беше предложил повече от Диърдън. Всички магазинери отговориха отрицателно с изключение на един. Той каза на графа, че жената излязла веднага след като й предложил петдесет гвинеи. Нямал никаква представа коя е. Графът заяви на всеки един собственик, че дава награда за самоличността на жената и помоли да го уведомят, ако се появи някой и предложи за продан половин монета с лика на Цезар.
Измина една седмица, през която нищо повече не се чу. Графът не можеше да седи спокойно и да бездейства. Отново обиколи всички странноприемници наоколо, тъй като беше много възможно жената да живее извън града. Антикварните магазини в Бат се славеха с предлаганите в тях антики от римско време и може би това беше привлякло жената. Водачите на дилижанси бяха возили много пътници, но не можаха да си спомнят никаква жена, която да ги е питала за антикварни магазини.
Дълбоко в себе си Марк чувстваше, че ако е търпелив, все някой щеше да види жената отново. Бедата беше в това, че търпението не бе сред неговите добродетели. С всеки изминал час надеждите му помръкваха, когато изведнъж Съдбата му се усмихна.
Една непозната жена дойде в Хардуик Хол и попита дали може да говори с графа на Бат. Господин Бърк я въведе в приветливата дневна, където огромните прозорци пропускаха слънчевата светлина, а морави минзухари и бледожълти нарциси бяха нацъфтели в саксиите на прозореца, и отиде да извика господаря си.
— Добро утро, госпожа…? — повдигна въпросително вежди графът.
— Името ми няма значение, милорд. Казаха ми, че колекционирате римски антики.
— Да, така е, госпожо.
— Познавам един човек който продава римска монета, или бих казала — половин монета. Мисля, че на нея има лика на Цезар.
Сърцето на Марк трепна. С подобаващ маниер издърпа с пръсти своята половина от монетата, окачена на врата му.
— Нещо като тази ли е?
Жената изглеждаше уплашена.
— Ами да, такава е.
— Ами, както виждате, аз вече си имам такава половинка и за съжаление, нямам нужда от другата. В града обаче има един антиквар, който би могъл да ви даде сто лири за един от тези медальони.
На лицето й се изписа разочарование. Напразно беше вървяла цели четири мили и сега трябваше да ги измине отново, обратно към града, където беше оставила сестра си да пази съкровището…
— Поръчай каретата! Тази без герба! — нареди Марк на господин Бърк на секундата, щом като вратата се затвори след жената. Графът на Бат нямаше представа какво му предстоеше, но беше готов за всякакви изненади. Отиде до сейфа и извади пари, после отвори кожено куфарче и взе оттам два пистолета. Избра черно наметало вместо палто, доволен, че зимният мраз вече си беше отишъл.