Когато покритата карета изтрополи покрай жената, която го беше посетила, Марк се озадачи — тя вече беше изминала повече от две мили пеша. Беше с атлетична структура и той се чудеше с какво ли си изкарва прехраната. Приличаше му на жена, която работи в къпалия.
Първата му спирка беше в антикварния магазин на Диърдън. Графът обясни, че го беше посетила жената, която притежава половин монета за продажба, и че й беше отказал.
— Сигурен съм, че ще дойде отново за стоте лири, които сте й предложили. — Отброи двеста лири и ги даде на Диърдън. — Другите сто са за причинените Ви главоболия.
Графът на Бат каза на кочияша си да го чака при Ейнджъл на Уестгейт Стрийт, после прекоси улицата и влезе в магазина за тютюн. Нямаше представа колко дълго трябваше да стои там и да наблюдава. Богатият аромат на тютюневи листа изпълваше въздуха. Не можа да устои на него, подбра смес и поръча пури. След като пурите бяха готови, а жената все още не се виждаше, той се въоръжи с търпение и започна да разглежда кутиите за пури.
За своя изненада видя две почти еднакви жени да се приближават към антикварния магазин. Докато избере кутията за пури и плати покупката си, сестрите вече излизаха от магазина. Наблюдаваше ги да вървят надолу по улицата към долната част на града, тогава пресече улицата и взе от антикваря медальона на Даяна.
Следваше двете жени, спазвайки доста голяма дистанция, като си даваше сметка, че би било трудно да ги изпусне от поглед. Те влязоха в една сладкарница и излязоха оттам с голяма кутия.
„Вече харчат нечестно спечелените си пари“, цинично си помисли той.
Видя ги да вървят право към Кристофър Ин на Хай Стрийт и разбра, че отиват там, за да вземат дилижанса. Стотици въпроси му минаха през главата. Дали Даяна беше отседнала у приятели извън Бат? Тя ли беше помолила жените да продадат монетата вместо нея, защото нямаше никакви пари? Отговорите на всички въпроси бяха само едно много голямо НЕ. Маркус й я беше дал! Това беше единственото нещо, което Даяна можеше да запази като спомен от него. Марк знаеше, че медальонът й беше много скъп — доброволно никога не би се разделила с него.
Тръгна към Ейнджъл, две улици по-нататък, и нареди на кочияша си да отиде до Кристофър и разбере закъде ще пътуват жените. Той се върна и му съобщи, че са си купили билети за Чипънхем. Марк изруга. Нямаше юридически правомощия извън територията на Съмърсет.
— Дилижансът няма да тръгне преди пет часа. Двете седят и ядат торти, за Бога!
— Една бира, сър? От наблюдение се ожаднява.
Когато дилижансът напусна Бат, слънцето залязваше и каретата на Марк можеше да го следва незабелязано. По здрач прекосиха границата между Съмърсет и Уилшир, а когато в седем часа стигнаха в Чипънхем, беше вече съвсем тъмно.
Марк Хардуик седеше до кочияша си. Следваха двете жени близо половин миля след спирката на дилижанса. Очевидно сестрите се притесняваха, защото няколко пъти поглеждаха през рамо, докато вървяха бързо по тъмния път, след като чуха каретата и конете зад гърба си.
Свърнаха към масивна сграда по един дълъг страничен път. Марк тихо прошепна на кочияша:
— Като завием по същия път, те ще започнат да тичат. Носят сто лири и мислят, че ще ги ограбим. Искам да говоря и с двете тук, вътре в каретата. Хвани тази отдясно.
Сестрите, които си мислеха, че са в безопасност толкова близо до целта си, разбраха, че не е така. Бяха силни жени, бориха се с нападателите си, но графът на Бат скоро хвана едната, а след това помогна на кочияша да натика и сестра й вътре в каретата. Когато Марк запали лампата, жената, която беше идвала в Хардуик Хол възкликна:
— Но това е графът на Бат!
На фона на трептящите сенки тъмното му лице изглеждаше зловещо. Като заговори, и гласът му прозвуча така:
— Предполагам, че дамата, чиято собственост е медальонът, е зад тези стени. Така ли е?
Сестрите се спогледаха тревожно.
— Какво е това място? — попита той.
— Лудницата Уудхевън.
„Господи, копелетата са я вкарали в лудница. Никога нямаше да я открия!“
— Имате ли представа в каква беда сте изпаднали? Въпросната лейди е отвлечена богата наследница. Вие двете сте откраднали и продали нейна скъпоценност. Аз съм съдията на това графство. — Те не знаеха, че неговите правомощия не се простират до Уилшир. Остави ги да се изпотят за няколко минути, след това им предложи изход от ситуацията: — Ако ми съдействате, ще се постарая да не пострадате заради извършените тук престъпления.
Сестрите размениха погледи, после кимнаха в знак на съгласие.
Марк подаде единия от пистолетите на кочияша си.
— Дръж това лаещо желязо. Дръж го насочено към нея, докато се върнем. — Посочи едната, а след това се обърна към сестра й: — Заведи ме при милейди, много тихо. Има ли задна врата?