Тя кимна.
— След тази нощ трябва да знаеш, че никога не съм те виждал и ти никога не си ме виждала. Ясно ли е?
Тя погледна насочения към нея пистолет.
— Да, сър.
Жената отключи задната врата и продължи по слабо осветен коридор между перални помещения и кухни. При стъпките им нощните твари се разбягваха към тъмното, после тя го поведе нагоре по стръмни стъпала, докато стигнаха до третия етаж.
Не срещнаха никого, но викове на отчаяние, стенания и необуздан налудничав смях долитаха от заключените стаи. Граф Бат стисна носа си при миризмата на готвено зеле, смрадлив сапун и стара урина. Обзелата го ярост напираше да избухне. Знаеше, че само ако някой го предизвикаше, който и да беше той, щеше да пръсне черепа му с куршум.
Даяна се събуди от дрямката и чу вратата й да се отваря. Фигура в черна дреха изпълни вратата. Господи, ти който си на небето, знаеше си, че Богнър ще дойде за нея, но не беше го очаквала посреднощ.
— Не! — изкрещя високо тя. — Не ме докосвай.
При звука на гласа й, сърцето на Марк прескочи в гърдите му. Най-сетне я беше намерил. Искаше да я предупреди да не вдига шум, но всичко, което можа да каже, приближавайки се до леглото й, беше:
— Скъпа моя!
— Марк? — прошепна тя, невярваща на ушите си.
— Да, любима — промълви тихо, притисна ръката й до гърдите си, където върху сърцето му лежеше неговата половинка от монетата. Докато ръката й търсещо се плъзгаше по мускулите му, гърленият му глас каза: — Опитай се да не вдигаш никакъв шум.
Като я взе в силните си ръце, си помисли, че сърцето й тупти толкова силно, че ще събуди и умрял. Даяна се притисна плътно в тялото му, знаейки че Господ и Света Джуд са я дарили с чудо. Марк я понесе надолу по стъпалата, след това по коридора — към задната врата. За последно предупреди жената:
— Ще освободя сестра ти веднага. Ако бях на твое място, не бих задействал алармата, щях тихо да заключа врата и да се оттегля.
По пътя обратно към Бат Марк обгърна с ръце Даяна и я притегли към себе си. Нежно приглади сплетената й коса.
— Опитай се да се отпуснеш. Имаме на разположение два часа път.
— Толкова си умен! Как ме намери?
— Не, любов, твоята мъдрост ме доведе до теб. Само ти си могла да подготвиш нещата така, че да ми донесат половинката от монетата.
— О, Марк, вкараха ме в лудницата! — Започна да трепери неудържимо.
Притегли я под наметалото, за да може с тялото си да я стопли. Постепенно му разказа какво се беше случило от момента, когато беше решила да се изправи очи в очи с Прудънс и Ричард. Щом свърши, го попита:
— Колко дълго съм била затворена?
— Четиридесет дни и четиридесет нощи. Как издържа? — запита той много тихо.
— Знаех, че ще дойдеш.
Думите на Даяна прозвучаха толкова убедително, толкова твърдо, че той не посмя да хвърли и най-малката сянка на съмнение. Но тя трябваше да осъзнае жестоките факти.
— Даяна, съгласно закона твоите попечители имат право на контрол още три седмици.
Когато потрепери в ръцете му, той продължи:
— Законът е на тяхна страна и те ще могат да те отведат от мен в момента, в който научат, че съм те отвлякъл.
— Моля те, не им разрешавай да ме връщат пак на онова място.
Мразеше да я чува да се моли и затова предложи единственото, за което можа да се сети.
— Ако се оженим, аз ще стана твой попечител!
Сърцето на Даяна подскочи. Това желаеше най-много от всичко на света. Освен това знаеше, че Марк Хардуик от всичко най-много ценеше свободата си. Сърцето и се изпълни с радост. Той желаеше да направи тази върховна саможертва, за да я спаси.
— Благодаря! — пошепна тя.
— Не ми благодари, любов. Това е само временна мярка. Те ще отидат в съда и ще поискат да анулират брака, защото нямам тяхното съгласие да се оженя за теб. Всичко, на което можем да се надяваме, е, че ще им отнеме три седмици, за да обявят женитбата ни за невалидна.
Глава 37
Минаваше десет часа, когато пристигнаха обратно в Хардуик Хол. Даяна имаше чувството, че имението я приветства, като че ли си идваше вкъщи. Марк чувстваше такава нужда да я защитава, че му се искаше да я вдигне на ръце и да я понесе нагоре по стълбището.
Спря се в подножието на витата стълба, любувайки се на изящната й красота. Докато се изкачваха, пръстите й се вплитаха в неговите.
— Обичам да се държим за ръце! — плахо призна Даяна. Той затвори врата и прекоси стаята, за да запали лампите. Тя остана до вратата и наблюдаваше как стаята се съживява, окъпана в меката светлината. Цялото й внимание бе привлечено от леглото с балдахина и с красиви завее и от зелено кадифе, избродирани с малки златни коронки и лъвчета.