Марк се отдръпна и я обърна така, че да легне в извивката на тялото му — като в люлка. Пое дълбоко въздух, изпитвайки блаженство от сластното чувство. Ръцете му милваха гърдите и корема й.
— Толкова любящи са ръцете ти.
Прокара пръсти през златистите й къдрици и обхвана с ръце лицето й, притежавайки го напълно.
— Разкажи ми за римската венчавка! — прошепна той.
Даяна описа всички красиви неща, които беше планирала за венчавката си с Маркус, после му разказа за обичаите. Като свърши, той я притисна в ръцете си и сподели:
— През последните няколко седмици се уплаших, че може би си се върнала отново във времето… обратно при Маркус.
— Любими, ти си Маркус.
— Разбрах го сега.
— Никога не мога да се върна. Това време свърши. Нашето време е тук и сега.
— Обичам те! — прошепна той.
— Обичам те! — шепнешком отвърна тя. Разбра, че обичта е много по-важна от женитбата. Бракът беше чудесен, но любовта беше много по-хубава. Винаги се беше надявала, че ще може да го убеди. Това беше най-ценният сватбен подарък, който можеше да й поднесе.
Прекараха цялата сутрин в езда на пролетното слънце. Оставиха далече зад себе си парка на Хардуик Хол, докато яздеха из полята, обсипани с диворастящи цветя. Даяна го водеше нагоре по възвишенията на Лендсдаун, където се провеждаха конни състезания, а след това се понесоха към Хей Хил, там където все още бяха останали лозя…
Вървейки обратно към къщата, Даяна настоя да се надбягват. Когато стигна до конюшните, той вече я чакаше там с широко вдигнати ръце. Прегърнаха се и се целунаха, бузите й аленееха като разцъфнали рози.
— Когато спечелиш надбягването, ще знам, че напълно си се възстановила.
Накара я да обядва обилно и се съгласи да излязат следобед на пазар при условие, че си вземе допълнително от храната.
— Сита съм още от закуската — оплакваше тя. — Ако знаех, че си такъв диктатор, нямаше да се оженя за теб!…
Най-напред спряха при бижутера, където избраха голяма златна венчална халка. След като я сложи на пръста й, Марк каза:
— Сега можеш да си ми върнеш моя гравиран пръстен. Лицето й посърна.
— О, Господи, какво съм направила с него? Само не казвай, че съм го загубила. — Като забеляза недоумението, изписано на лицето му, го помоли. — Момент само, пипни тук вътре. — Разкопча горните три копчета на дрехата си и съблазнително го подкани.
Марк пъхна ръка в деколтето й и извади своя смарагдов пръстен. Бижутерът зяпна с отворена уста, когато графът на Бат и неговата дама открито и без притеснение се наслаждаваха на сексуалната закачка. Не го сдържаше да разпространи новината, че графът най-сетне си е избрал графиня.
— Аз така и не купих онези кушетки за столовата, които ти предложи; Диърдън обаче има две в магазина си. Искаш ли да им хвърлиш едно око?
— Не, но трябва да ги вземеш. Отивам при мадам Мадлен. Помниш ли костюма на богиня Диана, който носех първата вечер, когато се срещнахме?
Марк завъртя очи в несвяст.
— Как бих могъл да го забравя?
— Довечера ще вечеряме в римски стил.
Той се засмя.
— Отказвам да нося тога.
Повдигна се на пръсти и прошепна в ухото му:
— Донеси само камшика си.
Не му се искаше да я остави да продължи сама, но знаеше, че трябва да го направи в този момент. Даяна имаше нужда от пълна свобода.
Графът на Бат купи кушетките и поиска да бъдат доставени веднага. Когато Диърдън го поздрави за женитбата, Марк разбра, че много скоро новината ще се разчуе и всички в града ще разберат.
— Лейди Даяна, колко хубаво, че ви виждам отново! — мадам Мадлен се суетеше, жадна за малко клюки от момичето, което се беше изпарило и след това се появи отново по странен начин.
— Колко мило, че се спомняте за мене! — отвърна сериозно Даяна.
— Как бих могла да забравя, та нали вие спечелихте битката за зелената кадифена дреха?
Даяна се усмихна.
— Не само, че получих роклята, но получих и графа накрая. — Повдигна ръка, за да покаже новия си венчален пръстен.