— Трябва да бъда съвсем откровена, Питър. Страхувам се, че брат Ви ме мрази. Когато тази сутрин се появи в библиотеката ми, опитвайки се да я купи, аз се ядосах и си го изкарах на него.
— Представям си, че сте много красива, когато сте ядосана.
Погледна го с недоумение.
— Не сте ли вбесен?
— Има случаи, в които намирам, че брат ми е отвратителен. Имаме много малко общи неща. Неговата страст е археологията. Склонността му към старините формира вкуса му към по-възрастни жени. Учуден съм, че си привлякла вниманието му.
„Но той със сигурност привлече моето“, призна Даяна пред себе си. Защо по-младият брат не възбуждаше същите чувства у нея?
Въпреки нежеланието си, Даяна се засмя. Разговорът можеше да се определи най-малко като твърде необикновен.
— Отказах го от намерението му да купи бащината ми библиотека. Сигурна съм, че ме счита за още по-лоша.
— За мен е облекчение да го чуя. Конкуренцията за неговото внимание ще бъде страхотна, защото той, графът, е владетелят на царството.
— Не се интересувам от титли!
Питър повдигна вежди.
— От какво се интересувате?
Проявяваше страстен интерес към книгите. Дори би искала да се опита да напише нещо, разбира се от женска гледна точка. Но Даяна бе достатъчно умна, за да не споменава пред един мъж такава еретична мисъл. Разтвори чадърчето си, като се опитваше да реши дали да се върне към почтените теми, както според добрия тон се полагаше на млада дама, или да даде честен отговор. Реши, че ще отговори. Определено не си падаше по този мъж и не даваше и пукната пара за това дали той щеше приеме нейния отговор за нормален.
— Най-много почитам свободата — свободата на избора. Намирам, че сега разполагам с много малко свобода по отношение на облеклото, разговорите и действията — може би защото съм млада и съм жена. Разбирам обаче, че и когато остарея, ще си остана жена…
— Слава на Господа! — подразни я той, като си позволи да отправи дързък поглед към красивите й гърди. — Значи предпочитате да сте мъж?
— О, определено не! Искам да бъда жена, но да разполагам със свободата си. Само за момент си помислете. В наше време младата жена се предава от бащата или на настойника, или на съпруга и някой непрекъснато я напътства. Ако в двуколката имаше още едно място, Прудънс щеше да е с нас. Правилата обаче са толкова строги, че мога да пътувам с Вас само по определения маршрут, където най-малко хиляда погледа ни следят, а стотина езика са готови да клюкарстват, ако аз не се съобразя с изискванията.
— Вихте ли искали да отидем някъде, където няма да сте така изложени на показ? — запита с надежда Питър.
— Не, не искам. Трябва определено да кажа, че не разбрахте мисълта ми, нарочно разбира се — забеляза развеселена Даяна.
— Съжалявам, но аз наистина Ви слушах.
— Жените е на келтите са били свободни. Те избирали своя съпруг и имали право да запазват своето богатство и собственост. Някои от тях са били дори водачки на племена. Жените през Средновековието са се грижели за цели замъци и прислугата, когато съпрузите им са отивали на война или на кръстоносни походи. Днес се отнасят към жените така, като че ли те са лишени от всякакви желания и мнение и са безмозъчни същества. А мъжете се насърчават към успехи, удоволствия, пътешествия, спорт.
— Обещавам, че когато сте с мен, ще бъдете свободна да правите каквото пожелаете.
Даяна въздъхна. Питър беше истински представител на мъжкото съсловие. Мислеше си, че той може да й позволи да е свободна.
— Ще ми разрешите ли да Ви придружа на бала у семейство Ричмън утре вечер?
— Благодаря за поканата, но мисля, че няма да ходя — отговори хладно Даяна.
Последното нещо, което желаеше, беше да се обвързва с някого. Безопасността й беше в неангажираността. Надяваше се, че ще разполага с няколко сезона, през които да бъде свободна от контрола или изискванията на съпруга.
— Предполагам, че в сряда отново ще бъда в „Алмак“, ако Прудънс има думата по въпроса, а това за съжаление е точно така — отговори печално Даяна.
Питър изруга под носа си, но запази учтивата маска на лицето си. Боже мили жертвите, които трябваше да понесе, за да изплати дълговете си и джобът му да се напълни, бяха наистина мъчителни. Щом трябва, нека да е „Алмак“. Не можеше да си позволи да изпусне този апетитен залък. Въпреки че лейди Даяна Девънпорт не даваше вид да е хлътнала по него, той се надяваше, че безразличието е просто поза. Независимо от всичко, по един или друг начин, той се надяваше да я заведе пред олтара. Съществуваше един изпитан и истински начин да накараш жена да те моли за брак, а посяването на семе точно в тази жена щеше наистина да е голямо удоволствие…