Выбрать главу

— Вътре или навън?

— Ами, ако е навън, на открито, не бихме могли да го ползваме целогодишно. Какво ще кажеш за едно помещение с дървета и растения, отвсякъде оградено със стъкло?

— Звучи божествено. Нали знаеш, че мога да плувам.

— Това е нещо, което бих искал да видя.

— Да отидем утре в Кралската къпалия — предложи тя. — Изгарям от нетърпение да те видя по тези платнени гащи…

Когато отидоха в Кралската къпалия на следващия ден следобед, Даяна се изненада колко тиха бе обичайно шумната улица „Столес“.

— Ще се видим вътре — каза Марк, поемайки към мъжката съблекалня. Даяна тръгна към женската.

За нейна изненада имаше само една разпоредителка.

— Не мога да повярвам колко тихо е днес, като че ли сградата е изоставена.

Като й помагаше да се преоблече в кафявия бански костюм с висока талия, жената запита:

— Не знаехте ли? Днес граф Бат е наел къпалнята за частно ползване. Галериите са затворени, така че няма да има любопитни да ви гледат.

Когато Даяна отиде до басейна, Марк цепеше водата гол, както майка го е родила.

— Дявол такъв! Исках да се посмея на платнените ти гащи, но изглежда аз съм тази, която стана за посмешище.

— Тук няма никой освен нас двамата. Ще се осмелиш ли да хвърлиш тоя бански? — предизвика я той.

— Да се къпя гола не е нещо ново за мен — увери го високомерно тя. Но само след като огледа галериите и се увери, че той е единственият, за чиито очи ще бъде предстоящото представление, разхлаби връзките на ленената дреха и я съблече. Плъзна се в топлата вода да му покаже, че може да плува. — Това е бруст — осведоми го тя.

— Наистина е бруст — потвърди той, като наблюдаваше как белите й като порцелан кълба се носят над водната повърхност.

Повече от час играха и се забавляваха с безброй закачки. Марк не я изпускаше от очи. Вече не беше бледа, а и ни най-малко плаха, но все още му изглеждаше твърде крехка. Гмурна се под вода и долепи тялото си до нейното, изплувайки на повърхността. Обви шията му с ръце и поднесе устните си за целувка. Внезапно смехът им секна и станаха сериозни.

— Да си вървим вкъщи — прошепна той.

Когато стигнаха у дома, Даяна страшно много се зарадва, като видя, че са донесли голямата кутия от ателието на мадам Мадлен. Отнесе я нагоре по стълбата и извика през рамо:

— Довечера ще ползваме интимната трапезария.

Господин Бърк подметна на графа:

— С лейди Даяна никога не е скучно в Хардуик Хол, сър. Предполагам, че ще желаете Нора да поднесе вечерята, нали?

— Действията на графинята са толкова непредсказуеми, че така наистина би било най-сигурно.

Даяна дооформяше къдриците си, когато Нора дойде да я потърси. Тя спря занемяла на вратата на стаята в прасковен цвят.

— Не можете да се облечете така, Ваше благородие.

Даяна си беше препасала златната верига на кръста, придържаща алената й туника.

— Защо пък не? — попита Даяна озадачена.

— Като французойка имам доста либерални разбирания, но това е твърде шокиращо.

Даяна се усмихна загадъчно.

— Може да шокира французин, но не и римлянин. Намери ли кадилото за тамян?

— Оставих го в трапезарията.

— В Аква Сулис я наричаха триклиниум.

— Това ли е мястото, където са правели оргиите си? — шепнешком попита Нора, защото знаеше, че Даяна отлично познава римската история.

— Едно от местата — потвърди тя.

Даяна бе решила, че тази вечер Марк трябва да я помоли отново да се ожени за него, след като се анулира настоящата им женитба. Беше решена да надделее над неговото чувството за свобода…

Като се надяваше да шокира и изненада Даяна, Марк дойде на вечеря, препасал само една хавлиена кърпа. Когато влезе в трапезарията откъм спалнята им, Даяна беше вече там и прикадяваше тамяна. Погледът му се плъзна по еротично очертаващите се извивки на тялото й в алената туника.

— Две глави с една и съща мисъл в тях — изрече той.

— Това е римски обичай. Кадилото на откровеността е ароматично и предизвиква душата.

Ноздрите му вдъхнаха. Беше по-красива от която и да е богиня. Какво бе сторил, че да заслужи такъв дар от боговете?

Когато Нора влезе и донесе десерта, те дори не я видяха. Бяха се свили един в друг на кушетката, хранеха се един друг, като си подаваха храната с пръсти. Нора остави сладките и плодовете и излезе.

Докато Даяна облизваше пръстите му, той попита нежно:

— Какъв плод би искала — плода на страстта ли?

— Особено много обичам сливи — прошепна тя, като плъзна ръка си под хавлиената кърпа и безсрамно подхвърли топките му.

— По какво друго си падаш? Позволи ми да изпълня всичките ти желания. — Вдигна я и отнесе в спалнята им, като остави хавлията и туниката на купчина върху кушетката.