Същата нощ, дълго след като Даяна беше заспала в прегръдката му, Марк продължаваше да лежи буден. Опитваше да измисли как да накара Ричард Девънпорт да даде писмено съгласие на Даяна, за да се омъжи за него. Чичо й щеше да има финансови затруднения, така че би приел рушвет. Но Марк не можеше да си позволи да възнагради човека, който беше вкарал Даяна в лудница.
Разбира се, би могъл да принуди Ричард с опряно в тила му дуло на пистолет, но това щеше да доведе до нова разправия в съда, а на Даяна достатъчно й беше минало през главата. Марк просто ще трябва да притисне хищниците до пълната им капитулация…
Погледна надолу и се загледа в миглите, спокойно отпуснати върху страните й. Беше вече купил сватбените дрехи и бе надписал поканите. Едва издържаше да дочака момента да види как виолетовият цвят на очите й щеше да стане още по-наситен, когато й предложи отново да се венчаят.
На осемнадесетия си рожден ден Даяна се събуди в голямото легло на хотел Савой в Лондон. Ако управата на хотела знаеше, че бракът им е анулиран, нямаше да им дадат апартамент, независимо, че Марк беше граф. Реши да се облече в червено за срещата с леля си и чичо си, тъй като Прудънс смяташе, че никоя почтена жена не носи червено. Даяна стегна връзките на роклята си, намести щраусовото перо и избра един червен чадър с много волани за всеки случай, ако й потрябваше някакво оръжие.
Най-напред се отбиха при адвокатите Честъртън и Барлоу, където Даяна положи подписа си под половин дузина правни документи, след това отидоха с карета до Гросвенър Скуеър.
Семейство Девънпорт бяха прекарали последната седмица в Бат. Преди четири дни, когато съдът анулира женитбата на Даяна, те отидоха в Хардуик Хол, за да подновят попечителството си. Когато господин Бърк ги информира, че лейди Даяна не е там, пропиляха цял ден да я издирват, като пропуснаха да проверят шлепа.
След като господин Бърк подхвърли, че птичката е излетяла за Бристол, те се понесоха натам. Противният Бърк очевидно умираше от смях с тях. Сега, когато вече беше твърде късно, Даяна има смелостта да влезе и да накара иконома да съобщи за нея!
— Добър ден, Ричард! Добър ден, Прудънс! Как са старите болежки?
Черните очи на графа на Бат светнаха одобрително, като видя как Прудънс отвори широко уста и след това стисна устни.
— Не мога да си представя как имаш наглостта да се появяваш, след като стана скандална личност както за Лондон, така и за Бат.
— Винаги съм имала дързост в запас, Прудънс — усмихна се Даяна. — Направихте всичко възможно да ме подчините, но както виждате, нито една от вашите интриги не мина.
Прудънс вирна високомерно брадичка и впери поглед надолу по дългия си нос:
— Поне имах удоволствието да анулирам женитбата ви!
„В огън да гориш проклета, Прудънс, все още можеш да ме нараняваш.“
— Може ли една дума насаме, Девънпорт? — тихо попита графът.
Останала сама с Прудънс, Даяна беше решена да скрие, че е уязвена.
— Бракът е само лист хартия, Прудънс, и изобщо не е от значение за мен.
Прудънс се усмихна жестоко.
— Не и когато е обявен за невалиден с още по-важен лист хартия наречен анулиране.
— След като толкова много обичаш листа хартия, ето ти още един от мен! — Даяна бръкна в плетената си чанта и й връчи един документ.
— Известие за отнемане на имущество? — изпищя Прудънс.
— Няма нужда да бързате, стига да освободите къщата до полунощ.
— Ти, малка кучко! — извика Прудънс и пристъпи застрашително към нея.
— Внимавай, Прудънс, или ще ти направя една инжекция „Богнър“.
— Какво?
— Ще забия чадъра в задника ти и ще го разтворя!
Глава 39
Графът се забавляваше за сметка на Ричард Девънпорт. Подаде му свитък с юридически документи, които бяха толкова смъртоносни, колкото всеки един пистолет.
Ричард го погледна предпазливо.
— Нека задоволя любопитството ти. С настоящето се нарежда да се извърши пълно разследване на документите за финансовото състояние на наследството на лейди Даяна.
Ричард пребледня.
— Този те държи отговорен за незаконно отвличане този за незаконно въдворяване.
— Бяхме в законното си право като попечители.
— Но без истинска причина.
— Момичето беше полудяло. Смяташе, че се е върнала назад във времето.
— Само вие, аз и д-р Уентуърт сме я чували да споменава Аква Сулис, а докторът и аз ще го отречем.
— Доктор Богнър е свидетел — обяви Ричард.
— Доктор Богнър е закъсал дори повече от вас, Девънпорт. Опасявам се, че той има броени дни като лекар, както и вие като адвокат. О, забравих да спомена, че с настоящето Ви обвиняват в незаконно присвояване. Като човек на закона вие знаете какво ви очаква.